Заедно в час

Фактите говорят, че българските деца обръщат все по-малко внимание на образованието. Можем ли да ги виним затова, или всъщност истинските виновници виждаме в огледалото, се запитахме. Отговора, заедно с още куп тежки истини, открихме в разговора си с Евгения Пеева - създателката на инициативата "Заедно в час".

Какво точно представлява програмата "Заедно в час”?
Мисията на "Заедно в час" е да осигури достъп на всяко дете в България до качествено образование, като насърчава и подготвя способни и амбициозни млади хора да бъдат мотивиращи учители и лидери в нашата образователна система и общество. През последните 10 години у нас се наблюдава стряскаща тенденция към системно намаляване на качеството на образованието и повишаване на разликите между постиженията на учениците в зависимост от типа училище и населено място. По-малко от 2/3 от учениците днес завършват средното си образование, а резултатите на международни външни оценявания показват сериозно изоставане по езикови умения, грамотност и аналитични способности спрямо останалите развити държави.

Днес 40% от българските 16-годишни деца не са подготвени да стъпят уверено и ефективно на пазара на труда. Децата от по-бедни семейства и от училища в райони с по-нисък стандарт на живот се справят драстично по-зле от децата в малък брой така наречени "елитни” училища. Резултатът за страната ни е, че икономиката ни изостава по продуктивност и новаторство. Мнозинството от българите работят нискоквалифициран труд. "Заедно в час" беше създадена през есента на 2010г по инициатива и с подкрепата на Фондация "Америка за България”, за да предложи решение на този проблем.

Разкажи ни малко повече за крайната цел?
Голямата ни цел е всяко дете да завърши средно образование, да има възможността да бъде прието в университет според своя избор и да бъде добре подготвено да се интегрира успешно на пазара на труда. Водени от тази визия за успех, учителите на "Заедно в час" работят усилено по време на двегодишното си участие в програмата за развиването на предварително определени конкретни знания, умения и нагласи у своите ученици на всеки етап от обучението им.

Хората, които стават учители с програмата, идват от разнообразни професионални и академични сфери. Придобиват квалификация "учител” в специализирано обучение, което провеждаме съвместно със Софийски университет. Мотивацията им е да променят житейските възможности на учениците, с които работят, и да развият собствените си мениджърски умения.

В дългосрочен план екипът на "Заедно в час", преминалите през програмата млади лидери и нашите партньори, допринасяме за определянето на глобалната визия за българската образователна система, критериите и инструментите, с които се оценява напредъкът по нейното постигане. "Заедно в час" е партньор в международната мрежа Teach For All, която обединява подобни организации в над 20 държави на континента.

Наскоро "Дойче веле” публикуваха материал за "Затъпяващите деца на България”, в който става ясно, че младежите у нас са сред най-изостаналите по образование в Европейския съюз. Следвайки тази логика, не смяташ ли, че целта на инициативата ви звучи доста утопично на фона на реалността?
Напротив, именно тези данни ни показват колко е спешно да вземем мерки! Ако не започнем да внедряваме решения веднага, рискуваме да изпуснем и последния влак за възможна промяна. Международни изследвания показват, че основният фактор, който влияе на децата да напредват с учебния материал, да са мотивирани и да знаят как да успяват в живота, е учителят.

Затова и ние концентрираме усилията си върху това да създадем учители за пример, които постигат впечатляващи резултати с учениците си и са отворени да се учат от другите и да споделят своите добри практики с тях. Нашата основна цел е да измерим способността на такива учители да повлияят на положителната промяна на статистиките, които цитирате.

Защо според теб достигнахме до първите позиции в подобна класация? Къде се крие проблемът и чрез какви методи той може да се изкорени?
Проблемът е изключително комплексен и не мога да твърдя, че познавам всичките му причини в дълбочина. Ще се спра на два аспекта, които за нас в "Заедно в час" са изключително притеснителни. От наблюденията ни на ситуацията в училище, със сигурност мога да кажа, че децата там много често се етикезират. Голяма част от тях спадат към групата на онези, които "толкова си могат”, "няма нужда да ги мъчим”, "от тях нищо няма да стане”, "те са тъпи”. Цитирам думи, които сме чули от учители и директори на училища.

За жалост тук важи прозорливата мисъл: "Една лъжа повторена 100 пъти става истина”. Тя се потвърждава изследвания в сферата на психологията и педагогиката, които показват, че деца, в чийто потенциал учителят не вярва, дори и да имат нужните данни и способности, изостават в развитието и знанията си. В България мащабите на тази практика са пагубно големи и се използват като извинение, за да не влагаме нужните усилия и воля да подкрепим децата да развият потенциала си максимално.

Другият сериозен проблем е, че у нас подобно отношение от страна на образователната институция към учениците се толерира. Те са виновни за ниските си оценки; те са мързеливи; те не са мотивирани и се занимават само с ниска култура и компютърни игри. А какво правим ние, остава на заден план. По никакъв начин не се използват обективните данни за резултатите на учениците, за да се провери реално какво правят възрастните в училище, за да помогнат на учениците да напредват. Оценката на ефективността на образователната институция би трябвало да преминава през резултатите на учениците и тяхното позитивно развитие, а не през инфраструктурата на училището или други несъществени характеристики.

Какъв е "идеалният процес на образование”, който трябва да се изпълнява в училищата?
В "Заедно в час" вярваме, че всичко, което се случва в училище, трябва да бъде продиктувано от крайната ни цел за учениците – какво искаме те да знаят, да могат и да вярват, когато излязат от часа, когато приключи учебната година, когато завършат училище. Всяко действие на учителя е продиктувано от целенасочено планиране на най-ефективните дейности, които ще помогнат на учениците да постигнат тази крайна цел.

Администрацията на училището, учителите и учениците са един екип, който работи заедно, за да осъществи общата си визия за успех. Това означава, че те определят заедно правилата в класната стая, които да им помогнат да постигнат целта. Постоянно разговарят за прогреса на децата - в класните стаи на нашите учители има табла, които отразяват напредъка на всеки ученик по всяка учебна подцел, което позволява на всички да знаят докъде са стигнали и по какво трябва да работят заедно.

Полагат максимални усилия да се подкрепят и в трудните моменти, което означава и активно сътрудничество с родителите, защото те могат да изградят подкрепяща среда за учениците у дома и да ги мотивират допълнително да полагат нужните усилия.

Заедно осмислят какво им помага и какво не да постигнат целта си и постоянно се стремят да подобряват работата си (нашите учители редовно са наблюдавани в клас от координаторите ни, за да получат обратна връзка и допълнителна подкрепа при идентифициране на силните страни в преподаването им и на онези, които могат да подобрят).

Разкажи малко повече за вашите учители. Какви са те, на какви принципи ги избирате и по какъв начин ги обучавате за програмата? Изобщо кой може бъде учител?
Най-различни са като образование, възраст, професионален опит. Обединява ги искреното желание да допринесат за положителната промяна в образованието у нас, лидерският им потенциал, упоритостта да се справят със сериозни трудности и да работят безотказно, за да променят живота на учениците си. Всеки, който има желание да участва в този процес, а също да развие ценни мениджърски качества и да се подготви за успешна кариера на обществено-отговорен професионалист, може да кандидатства за участие в програмата. В момента тече кампанията за набиране на кандидати, които могат да участват в програмата ни от лятото на 2012г. Желаещите кандидати могат да получат допълнителна информация на нашата уебстраница.

Минималното изискване за образованието на успешния кандидат е да е получил своята бакалавърска степен преди септември 2012г. Търсим хора, които са показали своя лидерски потенциал с постижения в академичен или професионален план или пък са работили по различни инициативи и проекти извън директните си задължения. Те трябва да са упорити, да умеят да разрешават сложни казуси, да общуват добре и да управляват времето си ефективно.

Успешните кандидати също са толерантни към различията и умеят да оценят стойността на всеки човек. Особен фокус за нас при привличането на кандидати са хора, чиято академична подготовка им позволява да преподават ключови училищни предмети: математика, български, английски, химия, физика, география, история, информационни дисциплини.

Сред настоящите ни 21 учители няма един характерен профил. Средната им възраст е 26 години, като долната граница е 22, а горната – 40. Има инженери, компютърни специалисти, физици, филолози, икономисти, историци, психолози. Профилите им са на нашата страница и препоръчвам на всеки потенциален кандидат да ги прочете, защото със сигурност ще го вдъхновят още повече.

В нашата програма участниците се обучават през цялото време. Преди да стъпят в класната стая, преминават през интензивно обучение за придобиване на квалификация "учител”, което се провежда в сътрудничество със Софийски университет. След като влязат в училище, следват надграждащи обучения, наблюдения, сесии за рефлексия и обмен на опит.

На какви класове преподават?
Учителите ни преподават на ученици от 5 до 12 клас по предметите, които съответстват на тяхната академична подготовка и опит. В момента имаме учители по български език, английски език, математика, физика, химия, информационни технологии, история, професионални предмети (бизнес комуникация, предприемачество, мениджмънт) и предмети от философския цикъл. Имаме също един ресурсен учител, който работи с деца със специални образователни потребности.

Макар и учители от скоро, те успяха да спечелят доверието на директорите на своите училища и получиха допълнителни отговорности. Доста от тях са класни ръководители, така че отговарят за цялостното представяне на учениците в своя клас и за регулярното взаимодействие с родителите им.

Какви са впечатленията на вашите учители, след като вече имат опит в българската класна стая?
Трябва да призная, че преди учителите ни да влязат в класната стая, не бяхме достатъчно запознати с реалностите в българското училище. Най-голямата ни изненада беше нивото на децата и отношението им към живота като цяло. Макар да сме си мислили, че доста от тях ще са изостанали с учебния материал и ще трябва да се наваксва, никога не сме си представяли, че пропуските ще са толкова съществени. Учителите ни бързо разбраха, че учениците са често не с една, а с няколко години назад. По-страшното обаче е, че много от учениците са загубили всякаква вяра в себе си и желание да постигнат нещо в живота си. Учителите ни бързо научиха, че промяната на тази нагласа и възвръщане на мотивацията е първата стъпка, за да постигнат напредък в учебните резултати на учениците.

Иначе, въпреки трудното начало, повечето ни учители вече виждат реални резултати от работата си и това допълнително ги мотивира. Виждат, че ученици, които не са влизали в час в началото на годината, вече посещават часовете им. Мотивацията се повишава и ученици, които преди не са имали интерес в часа, стават по-активни и дори изкарват по-добри оценки. Родителите имат желание да сътрудничат и редовно разговарят с учителите ни.

Измина първият учебен срок. Забелязвате ли вече очевидни резултати от инициативата?
В "Заедно в час" следим различни показатели за измерване на резултатите от работата ни. В рамките на няколко месеца, в много от тях не очакваме да видим сериозни изменения, а и все още учителите ни не са провели срочните изпитвания. Все пак, можем да кажем няколко явни промени: повишено присъствие в час и посещаемост на часовете; ангажираност на учениците в извънкласни занимания – много от учителите ни създадоха свои извънкласни клубове и дейности, в които успяха с много труд да мотивират учениците да се включат. Това влияе и на учебния им успех, защото тези дейности са насочени към подобряване на знанията и уменията им. В някои класни стаи вече виждаме и повишени знания.

"Заедно в час” влезе в училища от цялата страна. Има ли някаква осезаема разлика между децата в различните градове?
Разликата е във възможностите, които се предлагат за развитието им и в самочувствието. За децата в по-малките населени места, единствената възможност да научат нещо ново извън интернет е в училище. В същото време, на тези места те имат и допълнителни отговорности вкъщи, свързани и с работа в домашното домакинство, които понякога им пречат да посещават училище редовно. Така че предизвикателството е да им покажем, защо има смисъл да бъдат в училище и как това ще им помогне да бъдат по-щастливи и по-успешни един ден – независимо дали решат да се преместят в големия град или да останат в родното си място.

Децата в провинцията също често гледат на себе си като по-малко стойностни, по-ограничени – това е резултат и от отношението и самооценката на екипите на училищата. Не веднъж сме чували от учители в такива класни стаи, че учениците им не са много добре и не бива да очакваме много от тях. Именно в такъв тип училища учител по програма "Заедно в час” може да има много сериозно въздействие, като възвърне самочувствието на децата и им покаже, че и те могат и си заслужава да помечтаят и да направят план, как да постигнат мечтите си.

Открили ли сте безотказна формула, която да помага на "проблемните" деца?
Няма формула, защото всяко дете е различно – изисква индивидуален подход и разбиране на неговата лична ситуация, лична мотивация, потенциал и цели. Основното правило е: да вярваме, че всяко дете може да постигне много, стига да получи нужната подкрепа. Да не се спираме пред трудностите и упорито да работим за това всяко дете да постига обективно високи резултати. Да вникнем в индивидуалната ситуация и нужди на детето и да ангажираме всички средства и заинтересовани страни (родители, учители, приятели), които могат да му повлияят и да го подкрепят. И разбира се, да го обичаме, защото тази обич не ни дава силата да продължаваме да работим докато не постигнем резултат.

Какво ще посъветвате родителите, чиито деца очевидно имат проблеми в училище?
Да не обвиняват децата си за това, нито пък учителите, а да потърсят възможност за взаимодействие с и подкрепа от учителя. Да бъдат честни с децата си и да им помогнат да открият смисъла на образованието за себе си. Да им помогнат да формулират своята лична цел, която могат да постигнат само с добро и качествено образование. Да се информират постоянно как се чувства и какво прави детето им и да не забравят, че то иска да бъде успешно, но има нужда от помощ, за да намери правилния начин да го постигне.

Какви са мечтите и целите ти за бъдещето на България и образованието тук?
Един ден, достатъчно скоро, всяко дете да има достъп до образованието, което ще му помогне да се чувства успешен и щастлив човек. Цялото ни общество да бъде загрижено и да поеме отговорността на първо място за това да осигурим възможностите и подкрепата, нужни на младите хора, за да намерят своя път и място в обществото, а не да се обвиняваме за това, кой какво не е свършил. Да си помагаме, защото тази цел е сред най-трудните за постигане и изисква голяма отдаденост, постоянна комуникация, ясна визия и план на действие, в който са включени възможно най-много активни, мислещи хора.