Книгата случайно ме намери, както зарчетата – Гладкия. Прочетох я на един дъх. Явно доста дълго съм си задържала въздуха, защото става дума по-скоро за ден и половина. През тези 36 часа, както и през следващия месец, или даже няколко, живях в бета версия на моята действителност. Или с други думи – в книгата "Лора от сутрин до вечер" открих себе си, но с някои подобрения, които определено ми се нравеха.
Намери ме наскоро повторно. След като аз я търсех няколко години непрекъснато. Тя излезе от дълбините на изчерпаните бройки, преиздаде се, и изпревари с двайсетина дни премиерата на едноименния филм.
Него не съм гледала, но ще – на 3 юни. Лора е Миленита. Лора е и съвременна откачалка, носеща всички контрасти, които съпътстват жената днес. Крехка и силна, любопитна и уплашена, объркана и решителна.
Милена Николова-Миленита прави своя дебют в киното, но по трейлъра мога да съдя, че това е Нейната роля. Непринудена и симпатична, героинята прилича по нещо на всяка от нас.
Според режисьора, писал преди време и книгата – Димитър Коцев-Шошо, филмът изобщо не е филм. Той е по-скоро "градско приключение, в което участваш и в което ще продължиш да участваш, дори след като си тръгнеш от киното.".
Аз съм склонна да му вярвам. Поне книгата ми завъртя главата с динамичната история, в която като че ли бях главно действащо лице. Смях се, притеснявах се, правих заключения. А после, в реалността, тръгнах от сутринта и дълго време пътувах през времето. Май докато не намерих отново книгата и не започнах да я чета.
Сега пак е сутрин. И аз пак съм Лора. А лудият ми ден продължава ли, продължава. С въображаеми зарчета в джоба, носещи магията на безоблачното житие.
| 4 | 1 |
