"България е най-тъжното място на света" писа миналата година списание "Икономист" в статия, озаглавена "Богатите, бедните и България". Винаги сме се считали за уникални по отношение на редица фактори и имаме с какво положително да се гордеем като народ. В конкретния случай обаче уникалността ни е с негативен оттенък – България се превърна в единствено по рода си определение на икономическия статус и връзката му с удоволствието от живота. Отрицателно определение. В този смисъл уникални сме и по отношение на други неща като най-много риалити звезди и кандидати-за-слава на глава от населението. Нека да не забравяме и поп-фолк индустрията, която бълва диви от като че ли непресушим кладенец. Но всички явно сме търсачи на щастие, а най-лесният път към него е под светлината на прожекторите.
Риалити форматите и предаванията, които се борят за гледаемост и отчитат вторачените погледи на зрителите със сложни машинарии като пипълметри, може би също имат свой собствен неизчерпаем източник. Всякакви brother-и, sister-и, vip-ове, острови на изкушенията и изпитанията, детектори на лъжата, танци-манци и готварски състезания избълва родният ефир. България търси ли, търси своите таланти, а те смайваха със своите умения – едни пиеха бързо вода, други имитираха Азис, а трети твърдяха, че имат супер силата да дресират жени. Накрая се получи така, че всички си станахме баджанаци по изяви на малкия екран.
Сега две от националните телевизии са решили да мерят сили с почти еднакви риалита – нови музикални таланти търсят "Гласът на България" и "Х фактор". Сценариите, въпреки че се твърди, че няма такива, са почти еднакви, съдиите и участниците също. Само с малки визуални разлики и такива в имената. Новите кандидати за медийно внимание са много, а онези, получили своите 15 минути слава, тънат в забвение или чакат поредното риалити, за да се върнат под светлината на прожекторите. Както впрочем се случва и с някои от вече утвърдените популярни имена, които стават журита или експерти в гореспоменатите конкурси и получават съживяваща кариерата инжекция слава. Същото важи и за журналистите, които благодарение на този звездоброй и звездопад съответно успяват да напълнят страниците на изданията си и да сложат на корица фотошопирана снимка на участничка в конкурс "Мис Дупе" или "Мис най-голяма мръсница". Девизът на древен Рим е бил "Хляб и зрелища", а българската медийна индустрия храни със зрелища хората пред малкия екран и дава по някой комат хляб на търсачите на щастие, висящи по кастингите. Само че за кратко.
Показателен е случаят със Светослав Христов (Кой?!). Звездата му изгря в Шоуто на Слави и организираните от водещия музикални конкурси. По-познат като Торбалан заради хита си "Торбалан кючек", Христов е победител в конкурсите "Аз пея в Ку-ку бенд", после в "Музикална академия Ку-ку бенд" и по-късно стана водещ на предаването "Five stars". Днес певецът, който преди години се превърна в любимец на публиката, "работи" уличен музикант в Сан Франциско. Потънал е в забрава от родната публика и това я потресе. Но всяко чудо за три дни. Същи са и случаите с победителите от другите риалити формати, чиито имена ни е трудно да си спомним или се прокрадват като образи някъде там в съзнанието. А ние ставахме и лягахме с брадърите, айдълите и сървайварите. Буквално. Предстои да изгрее най-новата звезда и да залезе по същия начин.
Такава е риалити манията – всеки иска да се покаже, но друг е въпросът има ли какво да покаже. Участието в кастинги се превръща в професия, понякога в мания да бъдеш забелязан. Но такава е психологията на човека, който живее в най-тъжната страна на света. Той иска да бъде видян и да бъде щастлив. Търси първичното – лъскавкото, бляскавкото, онова "по телевизора", защото то дава радост за очите и потапя в един нереален свят. Идеята за краткия път към щастието привлича по онзи същия начин, по който светлината притегля пеперудата към себе си. И я изгаря.
| 14 | 1 |
