Някога исках да имам мъж до себе си на всяка цена. За мен това беше жизненоважно. Имах чувството, че животът ми не е пълноценен без него, че нещо все ми липсва и че само един хубав мъж би оправил нещата. Хората казват "Внимавай какво си пожелаваш".. Един ден чудото се случи и срещнах мъж, който ми свали звездите, остави небето сиротно и имаше най-заслепителната усмивка в целия свят. Подлъгах се лесно и му пристанах.. Известно време бях толкова заслепена от любов, че летях от щастие...
Докато постепенно започна да се проявява истинската същност на моя любим. А тя, повярвайте ми, не беше особено добра...
Винаги, когато исках да се наглася, за да излезем, той ми правеше забележка за начина, по който нещо ми стои.. винаги намираше някакъв кусур във външния ми вид.
Никога не получавах подкрепа за нещата, с които се залавях. Той винаги подлагаше на съмнение всичко, което върша, проверяваше нещата след мен, сякаш аз не можеш да ги направя правилно.
Покрай него се чувствах някак си ненужна и неспособна за нищо..
Това ме убиваше..
Всеки ден за мен беше мъчителен, защото той насади в мен толкова много комплекси..
Не искам да говоря за секса, защото той почти отсъстваше, ако го правихме веднъж месечно пак беше добре..
Ще попитате защо стоях..И аз не знам.. Може би бях привързана, свикнала, или мислех, че нещо ще се промени?
Знаех само, че от ден на ден нещата ставаха все по-зле.
Един ден чашата преля. Той ми вдигна голям скандал и ми заяви в очите, че ако не е той, аз няма да мога да се оправям с този живот и не струвам нищо.. Кипна ми. Дори не помислих, взех решението веднага. Решение, което трябваше да взема много по-рано. Обърнах се, събрах си багажа и отидох при една приятелка. Оттогава не съм го виждала.
Сега животът ми е спокоен, подреден и красив. Но за да стане такъв трябваше да реша да бъде такъв. Да си дам шанс. Да започна да се уважавам и да не позволявам на никого да се държи с мен неуважително!
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 22 | 0 |
