Кашлицата е един от най-честите симптоми в детска възраст и една от основните причини родителите да търсят лекарска помощ. След вирусна инфекция тя може да продължи със седмици, а понякога е първият сигнал за по-сериозно заболяване като бронхиална астма или друга респираторна патология. Кога е нормално да изчакаме, кога трябва да потърсим специалист и какви са най-честите грешки при лечението у дома? По тези и още важни въпроси разговаряме с д-р Наталия Габровска.
Д-р Наталия Габровска, дм. е педиатър и детски пулмолог, част от екипа на Болница ВИТА. Тя е специалист по детски болести и детска пневмология и фтизиатрия и има дългогодишен опит в диагностиката и лечението на заболяванията на дихателната система при деца. Клиничните и научните ѝ интереси са насочени към бронхиалната астма, рецидивиращите инфекции на дихателните пътища, превенцията на белодробните заболявания в детска възрасти др.
Д-р Габровска, това е един от най-честите въпроси, които родителите задават – колко време е нормално едно дете да кашля след вирусна инфекция и кога продължителната кашлица вече не бива да се обяснява само с "поредния вирус"?
Кашлицата е един от най-честите симптоми в детска възраст и наистина много често персистира след вирусна инфекция. В повечето случаи тя постепенно отшумява и детето се възстановява напълно. Не е необичайно след прекарана вирусна инфекция кашлицата да продължи две, понякога и три седмици, особено при по-малките деца и при тези, които посещават ясла или детска градина.
Но има една много важна граница — ако кашлицата продължава повече от 4 седмици, ако не намалява, събужда детето нощем, появява се при физическо усилие или е придружена от т.н. "свирене" в гърдите, тогава вече не трябва да я обясняваме само с "поредния вирус". Тук трябва да се помисли за други заболявания като бронхиална астма, гастро-езофагеален рефлукс, бактериален бронхит, синузит, аспирирано чуждо тяло, а в редки случаи и за по-сериозна белодробна патология.
Най-важното е родителят да наблюдава динамиката. Една кашлица, която постепенно отшумява, е различна от кашлица, която персистира еднаква седмици наред или се задълбочава. Белият дроб на детето не бива да бъде оставян "да свиква" със симптомите.
Все повече родители споделят, че децата им боледуват почти непрекъснато, особено след тръгване на ясла или детска градина. Нормално ли е това и кога честите инфекции вече са повод за консултация със специалист?
Да, има такъв период и той е много характерен. Когато детето започне да посещава ясла или детска градина, то за първи път се среща с голям брой микроорганизми – вируси и бактерии, а имунната му система все още се учи. Затова честите инфекции в първите месеци, а понякога и през първите една-две години в детски колектив, не са изненадващи.
Важното е обаче как протичат тези инфекции. Ако детето боледува често, но между епизодите е жизнено, храни се добре, наддава на тегло, играе, няма задух и няма тежки усложнения, най-често говорим за нормален адаптационен период. Но ако всяка инфекция на горните дихателни пътища води до бронхит, пневмония, необходимост от антибиотик почти всеки месец, хоспитализации, продължителна влажна кашлица или изоставане в растежа, това вече е повод за консултация.
Не трябва да се изпуска и другият момент — понякога родителите свикват детето да кашля постоянно и започват да го приемат за нормално.
Суха, влажна, лаеща, пристъпна - какво могат да подсказват различните видове кашлица при децата?
Кашлицата е симптом, но нейният характер може да ни даде много информация. Сухата дразнеща кашлица често се среща в началото на вирусна инфекция, но може да бъде и израз на бронхиална хиперреактивност или астма, особено ако е нощна или се провокира от физическо усилие.
Влажната кашлица обикновено говори за наличие на секрети в дихателните пътища. Ако тя е краткотрайна и е в хода на инфекция на дихателните пътища, това не е обезпокоително. Но ежедневна влажна кашлица, която продължава седмици, изисква оценка. Тя може да бъде свързана със суперпониран бактериален бронхит, хронична инфекция, проблем с дрениране на секрети или друга белодробна причина.
Т.н. лаеща кашлица най-често насочва към остър ларингит. Тя плаши родителите, защото се появява внезапно, често в ранните сутрешни часове и може да бъде съпроводена с дрезгав или напълно липсващ глас. Пристъпната кашлица, особено ако е продължителна, води до повръщане или детето се зачервява и не може да си поеме въздух, налага по-внимателна преценка — да се помисли включително и за коклюш, особено при неваксинирани или непълно ваксинирани деца.
Кашлицата често се засилва през нощта. Нормално ли е това след вирусна инфекция и кога може да бъде сигнал за заболяване като бронхиална астма?
Нощната кашлица може да се наблюдава в хода или във възстановителния стадий на инфекция на дихателните пътища. Когато детето легне, секретите от носоглътката се стичат назад, въздухът в помещението често е сух, а дихателните пътища са по-чувствителни след инфекцията. Това може да доведе до кашляне през нощта.
Но когато кашлицата нощем се повтаря често, събужда детето, продължава седмици или се съчетава със "свирене" в гърдите, задух, има фамилна обремененост за алергии или бронхиална астма, тогава вече трябва да мислим за тези възможни състояния.
При децата астмата невинаги започва с класическо затруднено дишане. Понякога първият и дълго време единствен симптом е кашлицата — особено нощната кашлица и кашлицата при физическо усилие. Именно затова тези деца трябва да бъдат прегледани и изследвани от детски пулмолог.
Ако детето кашля при тичане, смях или физическо натоварване, какво може да означава това?
Кашлица при тичане, смях, плач или по-интензивна игра е симптом, който не трябва да се подценява. Много често родителите казват: "То просто се уморява по-бързо" или "кашля, защото тича много". Но здравото дете може да тича, да играе и да се смее без да кашля системно и без да спира, за да си поеме въздух.
Този тип кашлица може да бъде израз на бронхиална хиперреактивност или физически провокирана астма. Понякога се появява след вирусна инфекция и постепенно отшумява, но ако се повтаря, ако детето избягва игра, спира по-често от връстниците си или има "свирене" в гърдите, трябва да се направи пулмологична оценка.
Целта не е да ограничим детето от движение. Напротив — целта е да разберем защо движението провокира симптоми и да му дадем възможност да живее активно и спокойно.
Често родителите чакат кашлицата да "мине сама". Кои са тревожните симптоми, при които трябва незабавно да се потърси лекар?
Паниката никога не е добър съветник, но има симптоми, при които не бива да се чака. Незабавна медицинска помощ трябва да се потърси, ако детето диша учестено или затруднено, ако се вижда хлътване в основата на шията, между ребрата или под ребрената дъга, ако посинява около устните, ако е много отпуснато, трудно се събужда или отказва прием на течности.
Особено внимателни трябва да бъдем при кърмачетата. При тях влошаването може да настъпи бързо, а тежката инфекция невинаги започва с висока температура. Апноични паузи (спиране на дишането за няколко секунди), лошо хранене, намален брой мокри памперси, стенещо дишане или изразена сънливост са сериозни сигнали.
Преглед е необходим и когато кашлицата е придружена от продължителна температура, болка в гърдите, отделяне на кръв в храчките, повтарящи се пневмонии, изоставане в растежа на детето или когато родителят усеща, че "това не е обичайната кашлица" на детето. Родителската интуиция невинаги поставя диагноза, но често правилно разпознава промяната.
Кои са най-разпространените грешки, които родителите допускат при лечение на кашлица у дома?
Най-честата грешка е самолечението и честата смяна на медикаменти без ясна причина. Приагат се сиропи, капки, антихистамини, инхалации, понякога антибиотик, а всъщност не е ясно каква е причината за кашлицата, каква е диагнозата на детето.
Втора грешка е потискането на всяка кашлица. Кашлицата е защитен механизъм — тя помага на дихателните пътища да се дренират, да се изчистят. Указанията, които даваме на родителите са в посока стимулиране на дневната кашлица и по-бързо отделяне на задържаните в дихателните пътища секрети.
Трета грешка е прилагането на антибиотик "за всеки случай". Той не лекува вирусна инфекция и не спира кашлицата, ако причината не е бактериална. И не на последно място — често се подценяват обикновените, но важни мерки: промивка на носа, прием на достатъчно количество течности, проветряване, избягване на цигарен дим и проследяване на общото състояние.
Кога инхалациите наистина помагат и кога всъщност не са необходими?
Инхалациите могат да бъдат много полезни при различни състояния, протичащи с или без обструкция на дихателите пътища. Могат да се провеждат само с физиологичен разтвор или с конкретен медикамент, като дозата, интервалът и продължителността им се определят от специалист.
Кога антибиотиците са задължителни при кашлица и какви са рисковете от ненужната им употреба?
Антибиотикът е необходим, когато има доказана или силно подозирана бактериална инфекция — например бактериална пневмония, някои случаи на продължителна влажна кашлица с данни за бактериален процес, коклюш, определени усложнения след вирусна инфекция. Но решението трябва да се вземе след преглед и проведени лабораторни изследвания.
Рисковете от ненужната антибиотична употреба не са малки. На първо място е антимикробната резистентност — проблем, който е от световен мащаб. Освен това антибиотиците могат да доведат до странични реакции - алергии, диария, нарушаване на нормалната микрофлора и най-важното — да дадат фалшиво усещане, че лекуваме, докато всъщност причината остава неизяснена.
Има ли начини да намалим риска от тежки инфекции на дихателните пътища при малките деца?
Да, има — макар че не можем да направим така, че едно дете никога да не боледува. Първото и най-важно нещо е ваксинирането. Задължителният имунизационен календар трябва да се спазва, а препоръчителните ваксини, напр. противогрипна, както и профилактиката срещу RSV при подходящите групи — трябва да се обсъждат активно с лекар.
Второ — средата. Детето не трябва да бъде излагано на тютюнев дим, включително "само на терасата" или "само в другата стая". Цигареният дим остава по дрехите, мебелите и въздуха и дразни дихателните пътища. Проветряването, добрата хигиена на ръцете, филтърът в детските колективи и оставането у дома при повишена температура и остри симптоми са прости, но много важни мерки.
И трето — общото здраве: сън, движение, рационално хранене и време навън. Детският имунитет се изгражда ежедневно.
През последните години все по-често се говори за RSV инфекцията. С какво тя е по-различна от останалите вирусни инфекции и защо е толкова опасна за най-малките деца?
RSV, или респираторно-синцитиалният вирус, е една от водещите причини за бронхиолит и пневмония при кърмачета и малки деца. При по-голямо дете или възрастен той може да протече като обикновена респираторна инфекция, но при бебе, особено под 6-месечна възраст, картината може да бъде много по-тежка.
Причината се крие в анатомичните и функционални особености на малкото дете — тесни дихателни пътища, по-малък дихателен обем, незряла имунна система. При бронхиолита най-малките дихателни пътища се възпаляват и запушват със секрет, което затруднява дишането. Детето започва да диша учестено, храни се трудно, изморява се, а понякога се налага болнично наблюдение и кислородолечение.
Най-уязвими са недоносените деца, кърмачетата в първите месеци, децата с бронхопулмонална дисплазия, значими вродени сърдечни малформации, невромускулни заболявания или имунен дефицит. Но трябва да знаем, че тежък RSV може да се случи и при иначе здраво доносено бебе.
Вече съществуват възможности за предпазване от RSV – ваксина за бременни и моноклонални антитела за новородени. Какво е важно да знаят родителите за тях и за кого са предназначени?
Това е много важна промяна в педиатричната профилактика. Дълги години при RSV разчитахме основно на общи мерки и на имунопрофилактика само при най-рисковите деца. Днес вече имаме два подхода за защита на най-малките.
Първият е ваксинация на майката по време на бременността. Идеята е майката да изработи антитела, които преминават през плацентата и предпазват бебето в първите месеци след раждането — именно когато рискът е най-голям. Това не е ваксина, която се поставя на новороденото, а начин да му се осигури пасивна защита още от първия ден.
Вторият подход са моноклоналните антитела. Те не са ваксина в класическия смисъл — не карат организма сам да изработи имунитет, а доставят готови антитела, които предпазват детето за определен период. Този подход е особено важен при деца с висок риск, а в много европейски държави вече се обсъжда или прилага и по-широка защита на кърмачетата.
Каква е ситуацията в България – достъпни ли са тези методи за профилактика и очаквате ли те да намалят тежките случаи на RSV при децата?
В България вече има налична RSV ваксина за бременни, която се прилага между 24-та и 36-та гестационна седмица, като целта е защита на бебето през първите месеци от живота.
За високорисковите деца у нас от години се използва имунопрофилактика с паливизумаб, основно при недоносени деца и деца с определени тежки белодробни или сърдечни заболявания. Одобрени и разрешени за употреба са и по-нови дългодействащи моноклонални антитела, като нирсевимаб, но практическата им достъпност, финансиране и обхват ограничават използването у нас.
Очакването ми е, че когато тези методи станат реално достъпни и добре обяснени на родителите, те ще намалят тежките случаи и хоспитализациите. Но само наличието на профилактика не е достатъчно — трябва организация, информираност и доверие.
Кои деца попадат в най-рисковата група за тежко протичане на RSV и как родителите могат да ги предпазят през есенно-зимния сезон?
Както вече отбелязах, най-рискови са бебетата под 6 месеца, особено недоносените, децата с бронхопулмонална дисплазия, вродени сърдечни малформации, невромускулни заболявания, имунен дефицит и хронични белодробни заболявания. При тях дори една на пръв поглед обикновена хрема може бързо да се превърне в затруднено дишане.
През есенно-зимния сезон родителите трябва да ограничават контакта на малкото бебе с болни хора, включително с по-големи братя и сестри, които имат хрема и кашлица. Това не означава да изолираме семейството напълно, но означава разумен филтър — миене на ръце, проветряване, без целуване на бебето от много хора, без посещения при новородено, когато някой е болен.
За рисковите деца трябва навреме да се обсъди специфична профилактика с неонатолог или педиатър. При тях подготовката за RSV сезона не започва, когато детето вече е болно, а преди това.
Често чуваме съвета "заведете детето на море" или "на Сандански". Това мит ли е, или климатът наистина може да помогне при някои белодробни заболявания?
Климатът може да помогне, но не е лечение сам по себе си. Морето, планината, по-сухият и чист въздух могат да имат благоприятен ефект при някои деца с рецидивиращи инфекции, алергични заболявания или бронхиална хиперреактивност. Смяната на средата, повече движение навън, по-малко вирусни контакти и по-чист въздух често водят до реално подобрение.
Но не трябва да превръщаме това в универсална рецепта. Детето с астма няма да се излекува само защото е било на море. Ако има подлежащо заболяване, то трябва да бъде установено, лекувано и профилактирано.
Климатолечението може да бъде част от цялостната грижа — заедно с правилна диагноза, проследяване, профилактика и здравословен начин на живот.
Ако трябва да дадете три най-важни съвета на родителите за здрави бели дробове на децата, кои биха били те?
Първо — не подценявайте профилактиката. Спазвайте имунизационния календар, обсъждайте препоръчителните ваксини, не отлагайте ваксини без медицинска причина и търсете информация от лекар, а не от случайни източници.
Второ — осигурете на детето чист въздух. Без тютюнев дим, с достатъчно време навън, движение, проветряване и разумна хигиена. Белият дроб на детето се развива, а средата, в която расте, има значение.
И трето — слушайте симптомите. Не всяка кашлица е страшна, но кашлица, която продължава, повтаря се, събужда детето нощем, появява се при тичане или е придружена от задух, трябва да бъде оценена. В педиатрията навременната диагноза често променя целия път на детето.
Децата заслужават не просто да лекуваме болестите им, а да ги предпазваме, когато можем.
| 0 | 0 |
