Лулу Ловеринг е момиче, което открива своята най-голяма страст някъде из спиращата дъха природа на родния си американски щат Върмонт. За нея фотографията се превръща в начин за изразяване на мисли, чувства, копнежи, емоции. Тя започва да работи с обектива, за да разказва истории и да постига определени внушения.
Силните ѝ, а понякога и доста драматични кадри, успяват да докоснат човешката душа и да я изпълнят с познато и приятно чувство на смиреност и копнеж. Кинематографичният стил на Лулу въздейства на дълбоко ниво и вдъхновява публиката ѝ да търси свои интерпретации на фотографиите, които вижда.
Цялото пътешествие на Лулу и нейните снимки започва съвсем случайно. Пред сайта My Modern Met тя разкава, че като по-малка е била изключително срамежлива и е имала проблеми с общуването. Един ден колега на баща ѝ я моли да разменят фотоапаратите си, защото Лулу има малък апарат, който е по-лесен за ползване, а въпросната дама притежава по-професионален фотоапарат и не се справя с него.
Лулу приема офертата и веднага започва да разучава апарата, да снима и да променя настройките. Тогава животът ѝ се променя изведнъж и с помощта на снимките момичето започва да излиза от черупката си. Запознава се с други хора, които са запалени по фотографията, и започва да споделя снимките си, чрез които изразява себе си и емоциите си.
Лулу разкрива, че най-голямото ѝ вдъхновение са другите хора. Тя е зашеметена от всички емоции, които един човек е способен да таи в себе си. Усеща колко уникален и различен е всеки един човек. Обича да заснема портрети на хората около себе си, защото така има чувството, че отваря прозорец към душите им.
Споделя още, че получава вдъхновение и от музиката и поезията. Понякога само един ред от стихотворение или няколко думи от песен могат да я заредят с хиляди идеи за снимки. Тя смята езика за гориво, което може да ни зареди емоционално, и да се отрази на всичко, с което се занимаваме.
Предпочита да снима портрети, защото според нея това е най-добрият начин да изразиш себе си. Тя започва всичко именно с тази идея - да разкрие себе си и чувствата си, да се свърже с хората. Заснемането на собствени портрети се превъръща в нещо като дневник за нея. Място, в което да излее сърцето си, и след това да го покаже на хората. Този метод ѝ помага да преодолее своята затвореност и да осъзнае, че е част от света и принадлежи някъде.
Лулу споделя, че не е никак лесно да успееш да уловиш в кадър онова, което чувстваш. Вдъхновението и идеите идват по-лесно, но трудната част е да превърнеш мисълта в продукт, който може да бъде видян и възприет от всички. Тя споделя, че често ѝ отнема доста време, за да направи всичко както трябва - композиция, фон, светлина. Цялата подготовка изисква време и става на базата проба-грешка, но за Лулу този процес е забавен и интересен.
Лулу мечтае да посети Великобритания и да прави своите портрети там. Тя казва, че винаги е била привлечена от английската култура и прекрасната природа на Острова. Бъдещите ѝ планове са свързани и с едно предизвикателство, което е приела - да прави портретни снимки на себе си всеки ден в продължение на 365 дни.
Лулу мечтае да развие фотографските си способности още повече и да превърне хобито си в професия. Тя желае творбите ѝ да достигат до все повече хора и да взима участие в проекти, които имат значение и цел.
Ако тази статия ви е харесала, станете част от страницата на Jenite.bg във Facebook!
| 1 | 0 |
