Аз се казвам Проект.
Това е единственото, което знам.
Тези гениални думи на Димитър Воев в момента означават за мен повече от всичко. Защото тъкмо в момента аз съм един проект на самата себе си. Плах проект за едно възможно бъдеще, лишено от наложените обществени стандарти за нормалност.
Приятно ми е, аз съм дебела. При това не обикновена дебела, а такава, която неотдавна надебеля от слабост. И не, нямам предвид слаба воля. Визирам слабост в най-физическия възможен смисъл на това определение.
Иначе казано, аз съм просто поредната жертва на все по-популярните сред младите момичета хранителни разстройства, която от известно време насам се бори всеки ден - както със себе си, така и с общественото мнение, което винаги е готово да те постави в поредната рамка.
"Всичко се корени дълбоко в детството,” високопарно ще отбележи всеки психолог, взимайки ви 30 лева за поредния сеанс. Но аз няма да започна с детството. Не и днес. Вместо това просто ще ви напомня, че на първо място в този живот най-важното е да се научим безусловно да приемаме себе си. Винаги.
Аз самата все още се уча. Започвам да откривам незабелязана досега красота в образа, който ме гледа сутрин от огледалото и дори се опитва да се усмихне. Скоро може би ще се престраша и да се докосна до кантар. Но не както използвах този уред преди - по три пъти дневно преди и след хранене - ей така, просто за да се уверя, че чаят, с който обядвах, не се е отразил на вечно несъвършената ми линия. Уча се, защото...
Аз живея на улица "Нов живот"
и номерът ми е безкрайност.
Донякъде от егоистична гледна точка (колкото и да се опитвам да се убедя в обратното, все пак сама невинаги е по-лесно) ви каня в рамките на този своеобразен виртуален дневник да проследите досегашното ми плуване по течението на хранителните разстройства, а и да се запишете заедно с мен на уроци по нов живот. Всеки четвъртък в Jenite.bg.
Ако тази статия ви е харесала, харесайте и страницата на Jenite във Facebook!
17 | 0 |