Не ни стига болката от раздялата, разбитото на хиляди парченца сърце, тоновете кърпички, пропити с черни от спирала сълзи, злоупотребата с шоколад, злоупотребата с алкохол, безкрайно дългите разговори с приятелки, подвластни на една единствена тема "как да го прежаля", превъртането на най-щастливите ни мигове с него в главата ни отново и отново, сякаш скапаният бутон "repeat” е заял точно там, за да ни напомня колко много сме изгубили и отказът на копченцето "play” да се включи там, където той беше достоен за награда "нещастник на годината".
Не, явно това не ни е достатъчно, защото точно когато мислим, че този ад е приключил, и спрем да мислим за него като за "моя мъж", изведнъж сме зашлевени през лицето с възможно най-силния шамар, с прозрението от новината, че той, освен че вече не е нашият мъж, сега е мъжът на някоя друга. Жената след нас. Новата тръпка в живота му. Следващата!
Обикновено първо научаваме за НЕЯ от общи приятели. Неочаквано обаждане от типа "Знаеш ли кого видях и с кого беше?" слага край дори на най-малката илюзия, че все още нищо не е приключило напълно.
Макар и да сме си представяли, че един ден това ще се случи, не можем да избегнем първоначалното неловко мълчание и мини-инфаркта, който неизбежно получаваме точно в този момент. Разбира се, не всеки ще има смелостта да ни съобщи подобна новина по телефона, като най-често тази "чест" се пада на някоя от най-добрите ни приятелки. И дори тя да го е видяла от 200 метра, през прозореца на колата си, тъкмо в момента, в който светофарът е светнал зелено, и времето от фокусирането на нашия бивш с неидентифицирания обект до натискането на педала на газта и загубата му от полезрението й, заради клаксоните на обезумелите шофьори, които си нямат ни най-малка представа, че в този момент се случва събитие от екзистенциално значение, да е около 5 секунди, то следва минимум, ама наистина минимум половинчасов разговор по темата "И к'ва беше тая?".
Вторият мини-инфаркт е налице, когато описателният анализ започне с "Aми, симпатична е.". Тук всички знаем, че когато мъж каже за жена, че тя е симпатична, значи тя не е заплаха, но когато жена каже за друга жена, че е симпатична, то тя най-вероятно изглежда наистина добре.
Добрата приятелка не прави така обаче, тя ще е използвала тези 5 секунди, за да види леко кривия й нос, излишните два килограма, настанили се в зоната на задните й части или евтините й обувки. И задължително ще ни успокои, че в никакъв случай тя не изглежда по-добре от нас. Така правят истинските приятелки, дори той да е бил под ръка с Анджелина Джоли.
Вече знаем, че тя съществува, дори да не знаем името й, ние сме си я кръстили по свой начин, обикновено имащ нужда от цензура на обществени места, и още преди да сме я виждали, имаме пълното право да не я харесваме. Жените сме такива и дори отдавна да сме прежалили бившия си, и да сме били тези, които са сложили край, много трудно признаваме, че нашето момче вече не ни принадлежи.
И така всичко продължава по старому, хранейки се от време на време с по някоя клюка, споделена от добросъвестни познати, докато в един прекрасен ден не се засечем с новата двойка случайно в кварталния магазин, в киното или пък в ресторанта. Мястото всъщност няма абсолютно никакво значение, третият мини-инфаркт, който граничи с истински такъв, ни е в кърпа вързан.
Каквато и да е ситуацията обаче, самообладанието и херкулеските сили, които са ни необходими, за да го запазим, е най-добрият начин да посрещнем съдбоносния сблъсък. Изправени очи в очи, това е среща на титаните. Ако мъжът има поне една гънка на мозъчната си кора, ще се опита да избегне неловката ситуация (доколкото това въобще е възможно) и културно ще ни запознае, и дори представи една на друга. Тя знае много добре кои сме ние, а именно жената, в сянката, на която дълго ще й се наложи да поживее, а ние знаем, че тя е тази, която е заела нашето място, макар доброволно или не чак толкова доброволно да сме го освободили.
Разбира се, искрено се молим това да е един от "нашите" дни, в който изглеждаме просто ослепително добре. Не толкова заради него, колкото заради нея. За да й покажем, че дори ние вече да не сме в играта, тя има доста обиколки, докато не скъса финалната лента и успее да постигне по-добро време от нас. И докато очите ни са в ролята на сканиращо устройство, което е способно да отчете милиметровото прорастване на корените на иначе русата й косица, обеленият лак на малкото пръстче на лявата й ръка и висящият конец от дясното й джобче, усмивката не бива да слиза от лицето ни. Но не онази изкуствената, която правим всеки път, когато ходим на зъболекар. Трябва да излъчваме спокойствие, увереност и цялото ни същество да говори, че това, че той е продължил напред с друга мацка, не ни притеснява.
След репликата "Радвам се, че се видяхме." е време наистина да затворим тази страница и дори за миг да не се поддаваме на измамното чувство, което ни кара да си го искаме обратно, само защото го видяхме с друга.
Грубото държание и безсмислената ревност ще ни накарат да изглеждаме губещи, а ние не искаме това. С ръка на сърцето трябва да си признаем, че каквато и да е тя, ние нямаме правото да бъдем арогантни. Истинската дама постъпва с финес в такива ситуации, дори във фантазията й в същия момент да се разиграва възможно най-грозната сцена на женски бой.
Дори нито той, нито тя да не заслужават подобно уважение, то ние го дължим на себе си. Жените постоянно сменяме ролите си и ако сега ние сме тази, която преминава през инфарктни ситуации, то много скоро ще е наш ред да докараме някоя друга до сърцебиене.
| 116 | 6 |
