Свободното зидарство (франкмасонството) се смята за най-древното и масово световно движение с етично-нравствена насоченост. Широкоизвестно е и като "тайно общество”, въпреки че не е много ясно – толкова ли е тайно в действителност, или е по-скоро "общество на тайните”. Та нали, в крайна сметка, всеки човек с поне малко обща култура знае за съществуването му и може да се докопа до какви ли не сведения относно структурата и ритуалите.
Освен това, доколкото ни е известно, масоните имат право да се разкрият пред света като такива, стига да имат желание за това. А онези, които са го направили, твърдят: движението няма нищо общо с каквито и да било тъмни дела или наказания. Целта му е просто да събира в едно братство достойни и уважавани хора, които да помагат – един на друг, а и за прогрес на цялото общество. Уж тайни са единствено знаците, по които членовете се разпознават помежду си.
Дори и въпросните твърдения да са верни, няма нищо чудно в това, че при споменаване на масонството, непосветените реагират така, сякаш им говориш за призраци. Историята на движението (между другото, както и всяка друга история, тя едва ли съдържа дори един категорично потвърден факт) изглежда като прашен сборник с най-чудните приказки от всевъзможни времена и народи.
Според някои версии, основите на масонството са поставени още в библейски времена - заедно с основите на храма на Йехова в Йерусалим, чието построяване било поръчано от цар Соломон през X век пр. Хр. Нагърбеният със задачата архитект разделил "екипа” си на чирак, калфа и майстор. И до днес, това остават трите основни степени в масонството.
Други споделят убеждението, че движението е нещо като продължение на Ордена на тамплиерите, който в началото на XIV век бил забранен във всички християнски държави. Смята се, че преди да бъде изгорен на клада, Великият майстор Жак дьо Моле основал четири ложи и така поставил началото на окултното шотландско масонство, което останало скрито дълги години след това.
Трета версия: в началото на XVIII век група зидари в Шотландия създали първата ложа с тайни обреди и посвещения, която смесвала средновековната митология с идеи от Ренесанса, алхимията, астрологията, кабала и какво ли не още. Тези първи "масони" се познавали по слънчевите часовници, които поставяли на къщите си въпреки мрачното време.
Повечето учени обаче не вярват в последната теория. Приемат за рождена дата на свободното зидарство 24 юни 1717 година, когато в лондонската кръчма "Гъската и скарата” четирите гореспоменати ложи се обединили и била основана Великата ложа на Англия.
Едва ли някога ще бъде постигнато пълно съгласие по тези исторически въпроси. Както и по отношение на много други загадки, свързани с франкмасонството, например изключително позитивното му отношение към прочутия Джакомо Казанова. Твърди се, че братята зидари не гледат на него просто като на сексуален маниак, познал ласките на много жени и на немалък брой мъже покрай тях. Освен като развратник, Казанова се изявявал и като надарен учен, писател, дуалист. И масон. Мнозина вярват, че бил хвърлен в затвора не за друго, а защото разкрил механизмите, по които властимащите крадяли държавата.
Интересен е и случаят с друг световноизвестен масон от миналото – Моцарт. Смята се, че неговата опера "Вълшебната флейта” е пълна с тайни символи на движението и затова произведението останало напълно неразбрано от непосветените.
Малко се поувлякохме с информацията. Но как да не се увлече човек, след като загадките на тайните общества будят такъв широк интерес в обществото - особено след намесата на Дан Браун. Той много си пада по подобна тематика, в "Шифърът на Леонардо" успя да открие скрити знаци дори из анимационната "Малка русалка" на Disney.
Ние обаче сме си поставили за цел тук да разгледаме положението на "нежния" пол в масонския свят. Пък дали самият той е груб или нежен, ще оставим на по-запознатите да преценят.
Гравюра от 1810 година, която изобразява приемането на жена сред масоните. И до ден днешен ритуалът предполага новият член да бъде заведен до определеното за целта тайно място с превръзка на очите.
И така, какво знаем със сигурност? Отново отговорът гласи "почти нищо". Официално се счита (особено в ложите, които произхождат от Обединената велика ложа на Англия), че на жените им е забранено да стават масони. При постъпването си в някои ложи, мъжете дори се заклеват никога да не присъстват на ритуал, в който дама е приемана за член на братството. Или дори да не присъстват в ложа, в която членува жена.
Въпреки всичко това, независимо кой какво се е клел, жени масони съществуват. Съществували са и преди. Ще разгледаме някои от най-любопитните случаи.
Първите истории за дами, приети в масонското общество, датират от XVIII век и имат сходен сюжет: в дома на бащата или чичото на определена жена се провеждали събрания на масоните; тя се скривала някъде и тайничко наблюдавала какво се случва; накрая обаче я откривали и за да я накарат да се закълне в мълчание, я заставяли да премине през ритуала за приемане на нов член на ложата. Има сведения за много такива примери, но ние ще разкажем само най-известния от тях. Другите са доста подобни.
Елизабет Алдуърт в масонски одежди (ляво) и френската писателка Мария Дересме (дясно)
Елизабет Алдуърт
Баща ѝ бил многоуважаван висконт в Ирландия и в неговия дом се извършвали ритуали по присъединяването на нови братя масони. Веднъж Елизабет се събудила от гласове в съседната стая и, водена от любопитството си, премахнала една от тухлите в разделящата стена, за да види какво става. Не щеш ли, била заловена на "местопрестъплението" и я държали в плен, докато обсъждали какво да я правят. Ложата решила да я приеме и по-късно Елизабет Алдуърт с гордост се появявала в обществото, облечена с масонските си одежди. Дори на надгробната ѝ плоча се признава, че е била част от свободното зидарство.
Мадам дьо Сентрайл
Легендите разказват, че тази забележителна дама се обличала като мъж, за да бъде включена във Френската армия и дори била отличена с титлата "капитан от кавалерията". Тъй като във войската се отнасяли с нея като с мъж, членовете на масонска ложа в Париж гласували за нейното приемане, въпреки че знаели каква е истинската ѝ полова принадлежност. Тя се представила пред братята в кавалерийската си униформа.
Императрица Жозефин
По време на управлението на Наполеон (също масон), дамското участие в свободното зидарство все още се ограничавало до съществуването на отделени от господата ложи, в които участвали само жени, но въпреки това всяка от тях била председателствана от мъж. Първата съпруга на прочутия император била Велик майстор в една от тези групировки. Дейността на въпросните обаче се свеждала единствено до социални и филантропски занимания, като организиране на балове и благотворителни събития. Ритуалите в женските ложи проповядвали стандартните за онова време добродетели от рода на скромност, искреност, вярност, целомъдрие...
Императрица Жозефин и престилката и поясът, които са ѝ били подарени при приемането в масонската ложа през 1805 година
Графиня Хелене Илона Хадик-Баркочи
Тя била единствената оцеляла наследничка на рода си и унгарският съд ѝ дал статут на последния жив син. В наследството ѝ влизала и цялата масонска библиотека на баща ѝ. Хелене внимателно прочела и изучила информацията, след което, с помощта на приятели в братството, успяла да си уреди включване в неговите редици. Все още обаче участието на жени в мъжките ложи не било прието. Когато новината достигнала до ложата Великия ориент на Унгария, виновниците за присъединяването на графинята били наказани чрез изключване или отстраняване за известен период от време. На следващата година от дамата било изискано да върне удостоверението си за членство.
Мария Дересме
Известна френска писателка феминистка и пионер в борбата за правата на жените, тя била приета в мъжка масонска ложа през 1882 година. Подобно на графиня Хадик-Баркочи обаче, и Мария се оказала отстранена поради оплаквания. Това накарало нея и Жорж Мартен да основат заедно първата смесена ложа, в която официално членували и мъже, и жени.
По-късно, до Първата световна война, все повече жени се превърнали в работна сила. Те замествали в офисите и фабриките заминалитекъм бойното поле мъже. Скоро след войната, нежната част от населението получила и правото да гласува. Еманципацията на жените била последвана и от еманципацията им конкретно в света на масоните.
Както виждате, въпросът за мястото на дамите сред свободните зидари представлява поредната история за цялостната им борба да получат подобаващо място в доскоро мъжкото общество. Много е постигнато, но има и още много за постигане. Дано успеем да видим съвършеното равенство с очите си!
Ако тази статия ви е била интересна и искате да научавате още любопитни неща от Jenite.bg, присъединете се към нашата страница във Facebook!
| 39 | 2 |
