Честно казано, винаги са ме дразнили определения от сорта на "българския Елвис", "дупнишката Мадона" и "родното Сен Тропе" - в крайна сметка Мадона е една-единствена и в жилите ѝ тече всякаква друга, но не и кръвта на братя Галеви. В случая обаче бихме могли да си позволим едно малко своеволие – асоциация, провокирана от съвсем частен случай. Става въпрос за младия актьор Димитър Живков, горд представител на врачанския регион с осанка на класическа кино звезда.
И като казахме "звезда", тази на Митко тепърва ще започва да блести все по-ярко. Актьорът вече има солиден стаж както в Сливенския и Старозагорския театър, така и на сцената на Сатирата в София.
Снимал се е и във филма "Футболни хамелеони", заради който два пъти влиза в затвора. По сценарий. Връщайки се към този любопитен момент, Митко си спомня:
"Бях във врачанския затвор. За щастие по работа. По онова време снимахме филма и по сюжет някои от сцените се развиваха зад решетките. Ценно преживяване – така бих го описал. Странно е как една врата и решетки могат да обърнат човешката еволюция. Не знам има ли друга среда, в която човешкото същество да разчита толкова на инстинктите и на първичното в себе си. Дано никога да не узнавам отговора на този въпрос!"
Сигурна съм, че вбъдеще чаровникът ще се яви и една сериозна конкурения на вече утвърдените телевизионни чаровници като Калин Врачански, Явор Бахаров и Бойко Кръстанов, защото вече е успял да нагази и в тази "опасна територия".
"Бях част от екипа на сериала "Отплата” и много ми допадна работата в подобен телевизионен формат. Убедих се, че медиите са добра основа за популяризиране на актьорските възможности, но трябва да се внимава. Така че, при подходящото предложение на драго сърце бих се включил в някой сериал или телевизионен филм," споделя Митко.
Всъщност, симпатягата попадна в полезрението ми чрез един съвсем различен проект – авторския му моноспектакъл "Живак", посветен на спецификите на северозападния манталитет. Повече от два часа той стои на сцената и разказва истории на специфично наречие, като влиза в кожата на всеки един от героите в тях. Доста трудоемко.
"Историите в "Живак” са фикция, не са базирани на конкретни хора или случки, но са инспирирани от мои наблюдения и впечатления. Главният герой Здравко е събирателен образ на свободолюбивия, необуздан и неконтролируем от нормална логика характер на представителя на Северозападния край, така както аз го виждам. А самите истории са развити на принципа ”Какво би се случило, ако...”. Как би постъпил Здравко, ако се влюби, как такъв персонаж би се погрижил за семейството и близките си, какво е неговото чувство за справедливост? И всички тези ситуации по един или друг начин водят към въпроса "Кой съм аз?" - какъв съм сега, какъв съм бил, какъв искам да бъда и как искам да ме запомнят? Въпроси, които всеки един от нас си задава."
Какво още разказа Димитър за манталитета на родния си край и за актьорството в България, може да научите от iNews.bg.
| 13 | 0 |
