Днес ще ви отведем в света на Йовков и неговите емблематични героини Божура, Албена и Пауна като ви отведем в театралния салон и спектакъла "Жената е рибя кост”. Постановката е създадена по разкази на Йовков и ни предлага много личен проглед към женския образ в йовковите творби, чрез мнозолози, интеретирани от актрисите Елица Костова, Елица Йовчева и Дайяна Димитрова.
Страхотният екип на спектакъла се съгласи да ни разкаже за процеса, подбора на актьорския състав и вдъхновението, което стои зад представлението. Но преди да започнем по същество ще ви запознаем с ядрото на проекта, а именно трите актриси, които изиграват образите на Божура, Албена и Пауна.
Елица Костова, която изиграва ролята на Албена завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"с награда НАЙ-НАЙ-НАЙ в категория "Актриса за драматичен театър". Нейният дебют на професионалната професионалната сцена е с ролята на Анна Андреевна в представлението "РевизорЪт” през 2017 г. След това играе на сцената на Младежки театър, театър "София", театър "Азарян и в имърсив спектакъла "Невидимите градове".
Елица Йовчева, която ще видим в образа на Пауна е автор и режисьор на театралната поредица "Катарзис", който до момента включва спектаклите: "Г-ца Анна” и "Д-р Шребер", както и на проекта "Иконите спят”. През 2018 нейното представление "11:27” е номинирано на Малък сезон в ТР "Сфумато” и се играе на голяма сцена, а по-късно печели и "Награда на София” в категорията "Съвременни перформативни и мултижанрови изкуства”. Самата тя е и режисьор и на представлението "Жената е рибя кост", където играе една от главните роли.
Дайяна Димитрова, която играе ролята на Божура е актриса на свободна практика. Участвала е в много театрални проекти, превъплъщавала се е в различни роли с разнообразен жанр. Има опит в киното и дублажа. Участва в спектакъла "Косвени щети” по романа "Войната не е с лице на жена” от Светлана Алексиевич, за която печели "Икар” в категория "Дебют”.
Здравейте! Благодарим, че приехте нашата покана за интервю! Като за начало бихте ли споделили с нас как дойде вдъхновението за създаване на спектакъла?
Елица Костова: Вдъхновението дойде основно от това, че ние сме млади творци, които търсим максимално поле за изява и възможности да играем на сцена. Мариела Костова, която е направила адаптацията на текста за представлението и аз и една от актрисите в спектакъла, сме инициатори на процеса. Искахме да съберем отдаден екип, който ще се довери и ще прегърне идеята да направим представление по тези емблематични Йовкови разкази, чрез което зрителите да вникнат в женската природа. Да се вълнуваме, да плачем, да се смеем и да чувстваме заедно, слушайки разказите от първо лице на едни от най-емблематичните женски персонажи в българското творчество, а именно- Божура, Албена и Пауна и да се запитаме променила ли се е българката днес, променила ли се е любовта, взаимоотношенията между хората, ценностите и идеалите.
Благодарна съм на екипа, който се съгласи да се впусне в това приключение. Благодаря на Елица Йовчева, че повярва в идеята и я разви и реализира.
Елица Йовчева: При мен първо дойде поканата да режисирам този спектакъл, непосредствено след нея и вдъхновението. Докато бях студент по режисура в НАТФИЗ, поставих на сцена фрагменти от пиесата "Албена". Още тогава си дадох сметка, че йовковото творчество изобилства от истории, които искам да разкажа, и че бих се възползвала, ако се появи такава възможност. И тя се появи – казва се "Жената е рибя кост".
Дайяна Димитрова: Вдъхновението дойде от моите прекрасни колежки Елица Костова и Елица Йовчева. Аз реално бях последното парче от пъзела, за да започне този процес.
Как премина подготовката? Имахте ли много трудности или повече бяха вдъхновяващите моменти?
Елица Костова: Смятам, че с екипа на "Жената е рибя кост" се сработихме чудесно. Разбираме се, напаснахме се и най-важното, доверихме се една на друга. Дори и да сме имали разминавания по някой творчески въпрос, това ни е мотивирало да се движим напред и да търсим решение, в името на цялото. Във всеки процес има изненади и така наречените -творчески спорове. Но това са нормални и неизбежни неща. Тези спорове дори са задължителни! Чрез тях се достига до истината. А, колкото до вдъхновяващите моменти, те определено не липсваха и благодарение на тях, успяхме да вдъхнем живот на спектакъла.
Едно от най-любопитните неща, поне за мен, беше, че трябваше да си търсим място за репетиции. Това се случва, често при артистите на свободна практика. Нямахме сцена, на която да репетираме и след известно търсене режисьорът ни успя да осигури безвъзмездно пространство за репетиции, един бар. Никога не бяхме репетирали в такива условия, но в името на спектакъла ние запретнахме ръкави и си приспособихме бара в необходимото място за репетиции. Това определено събужда въображението. От 10:00ч. до 16:00ч., мястото се превръщаше в репетиционна, а също и в гора, самодивска поляна, джунгла, водопад и какво ли още не, а вечер ставаше нощно заведение.
Елица Йовчева: Всеки творчески процес минава през критични моменти, особено в дните преди премиерата. Ние обаче успяхме да преодолеем тези моменти с вдъхновение, защото от самото начало си обещахме, че ще търсим верните решения заедно, експериментирайки и провокирайки се една друга. Този процес за мен беше едно неспирно и пълноценно общуване – рядкост и благословия в театъра.
Дайяна Димитрова: Трудно имаше, но само ако приемем, че коренът му е труд. Когато работиш текст на толкова добър писател като Й. Йовков е двояко. Хем всичко е ясно, хем има много въпросителни, вероятности и интерпретации. Езикът на спектакъла не го заговорихме от раз и нямам предвид словото. Така обаче на мен ми харесва.
Как подбрахте актьорския състав?
Елица Костова: Случи се така, че аз и Мариела Костова/чиято адаптация на текста ползваме/, предложихме материала на режисьора Елица Йовчева. За мое щастие тя го хареса, вдъхнови се, откри себе си в него и се съгласи да работим заедно. След това тя покани актрисата Дайяна Димитрова, която да изиграе Божура. Дайяна е отдадена и много интересна актриса. Впоследствие взехме решението, третата героиня Пауна, да бъде изиграна от самата Елица Йовчева, а тя от своя страна, като режисьор, определи аз да се превъплътя в Албена. Бих се радвала в бъдеще отново да работим трите заедно.
Елица Йовчева: Педантично. В театъра има огромно значение не само кой каква роля изпълнява, но и как отделните актьори и актриси взаимодействат помежду си на сцената. Това, че и аз участвам в спектакъла, е стечение на обстоятелствата, но също е съобразено с нуждите и целите му. Същата е ситуацията и с Елица Костова и Дайяна Димитрова. Освен на таланта на актрисите, с които работя, разчитам много на готовността им да експериментират и да работят в екип.
Публиката вече е имала щастието да се запознае със спектакъла "Жената е рибя кост”. Какви бяха отзивите, според Вашите наблюдения?
Елица Костова: Отзивите, които достигат до нас са най-често добри, дано да са и искрени! /смее се/
След представление хората идват при нас и повечето са истински развълнувани. Някои от тях споделят впечатленията си, говорим, обсъждаме. Това, което истински ме радва е, когато чувам тийнейджъри и ученици след представлението да си говорят и съвсем непринудено да казват, че са очаквали да бъде "тъпо", но всъщност се оказало "яко". Това ме кара да се усмихвам широко и да вярвам, че усилията ни имат смисъл.
Елица Йовчева: Отзивите за спектакъла надхвърлиха очакванията ми. Оказа се, че сцената няма нужда от пищни декори и специални ефекти, за да развълнува публиката. Простото говорене, интимната изповед на героините – на това решение заложихме и смятам, че именно то е най-голямото постижение на спектакъла.
Дайяна Димитрова: Искрени.
Трите актриси (Елица Костова, Дайяна Димитрова и Елица Йовчева) се превъплъщават в най-емблематичните йовкови героини, а именно Албена, Божура и Пауна. Каква беше причината да изберете точно тези три образа?
Елица Костова: Ние се вдъхновихме да работим по тези текстове, защото смятаме, че е вълнуващо да чуем и да съпреживеем тези откровени женски изповеди от първо лице. Образите са изпълнени със сила, страст, страх, воля, непримиримост, свян, смелост. Хубаво е да си припомняме техните истории. Те имат какво да кажат и чрез средствата на театъра ние им даваме гласност. Спряхме се на тях, защото те са изключително разпознаваеми сред българския читател. Вярваме, че и днес можем да ги разпознаем в лицето на съвременната жена.
Елица Йовчева: Албена и Божура са сред най-разпознаваемите женски образи в йовковото творчество. Пауна, от своя страна, винаги е в сянката на Индже. Решихме да предложим на вниманието на публиката една хитра комбинация - интерпретация на нещо познато (изповедите на Албена и Божура), надградена с нещо ново и непознато (историята и вътрешния свят на Пауна).
Споделяте, че навремето не сте обърнали нужното внимание на творчеството на Йовков? Какво преоткрихте у него сега, години по-късно?
Елица Костова: Като ученици в училище, не сме вниквали до такава степен в текстовете на Йовков. Не сме отделяли толкова специално време и внимание върху разказите му. Гледали сме на цялото нещо като на учебна задача. Години по-късно, четейки текста, ние разбираме много по-цялостно и дълбоко героите и техните проблеми, вероятно и поради житейския опит, който сме натрупали. Дори се припознаваме в някои техни действия и мисли. При създаването на представлението ни мотивираше и това, че чрез театъра, ние пазим жив духа на българските класици. Към днешна дата Йордан Йовков е изучаван в училище и смятаме, че би било по-хубаво ако учениците, отивайки на театър, биха могли да видят нагледно как героите, които познават от страниците на учебника, оживяват пред очите ми. Според нас това би събудило интереса и въображението им. Когато видиш Албена от плът и кръв пред теб е много по-лесно да я опознаеш и да съпреживееш проблема й. Йовков умее да влиза дълбоко в женската природа и да я описва детайлно. Не много мъже успяват в това начинание. /смее се/
Елица Йовчева: Аз лично в гимназията обърнах подобаващо внимание на Йовков. Тогава обаче гледах на него през очите на ученик, който се пита: какво е искал да каже авторът?
Днес, години по-късно, си задавам друг въпрос: какво мога да кажа аз чрез словото на този автор?
Дайяна Димитрова: Ще бъда честна. В училище на малко неща обръщах внимание и не го казвам с гордост. Странно обаче как най-силен спомен имам за Божура, за онова циганче, което…
Актуални ли са произведенията му за днешната действителност?
Елица Костова: Йордан Йовков затова е класик. Разказите му, въпреки че на пръв поглед звучат архаично и далеч не се припокриват със съвременния ни бит, остават актуални. Актуални от гледна точка на общочовешки взаимоотношения, мисли, страхове, желания, пороци. Животът тече, светът се променя, но дали човекът се е променил много?
Елица Йовчева: Йовков е актуален по линия на припомнянето. Можем да се огледаме – като индивиди и като нация – в разказите му, да съпоставим днешните си радости и тревоги с тези на нашите предци. Но, най-вече - да черпим от красотата и магията на йовковия свят. Това е една малка радост, която можем да си доставим, като отидем на театър.
Дайяна Димитрова: Всички велики писатели пишейки за своето време, пишат за всяко време. Много неща се изменят, но човешките бесове, престъпления и наказания, към брата си, майце си – Не. Въпреки старанието на нашите приятелчета технологиите да заглушат гласа им.
А защо младите трябва да се зачетат по-внимателно в творбите му?
Елица Костова: Защото това е самият живот. Такъв какъвто е. Има любов и омраза, падение и извисяване, грях и прошка. Йовковият свят учи младите как да преминават през живота.
Елица Йовчева: На първо място, младите трябва да се зачетат. В програмите на театрите, например. В анотацията на спектакъла, може би... Напоследък е модерно да се чете, така че... Може модата да застигне и Йовков.
Дайяна Димитрова: Защото биха могли да решат много от проблемите си и да отговорят на много от въпросите си, допитвайки се до Йовков, Радичков, Яворов, Ал. Константинов, отколкото до Гугъл и ютюб.
Костюмите и гримът са едни от детайлите, които правят силно впечатление. Какво ви накара да се спрете точно на тази визия? Какво символизира тя?
Елица Костова: Искахме да се придържаме към по изчистена визия, която да не разсейва излишно вниманието. Основното ни желание беше зрителите да се концентрират основно върху играта и думите, а сценичната среда и костюмите да са онзи последен щрих, който да направи цялото абсолютно завършено. По време на представлението зрителите се пренасят в един магичен свят на самодиви и никой не знае какво е там преди да е дошъл да види.
Елица Йовчева: Визията, на която се спряхме със сценографа Александра Йотковска, изхожда от идеята за женското начало – диво, необуздано, съчетаващо в себе си всички природни стихии. Костюмите и гримът, съчетани с визуалната и звуковата среда, отвеждат зрителя в магичния свят на самодивите, които приласкават, но и наказват със своята откровеност. Дори и очернени от собствените си неизповядани грехове, йовковите героини пак са красиви…
Елица Костова, Вашият образ е този на Албена. Какви са допирните Ви точки с нея и какво Ви допадна най-много, изигравайки тази роля?
Докато репетирахме, това, което ми допадаше най-много при изграждането на образа на Албена беше тази голяма парабола и метаморфоза, която тя изживява за няколко минути сценично време. Тя започва монолога една, а до края вече е съвсем друга. Публиката става свидетел на нейната изповед, чрез която тя разголва изцяло душата си. Като актриса ми беше много любопитно да проследя целия този процес.
Албена е жизнерадостна, усмихната и нито едно от действията ѝ не цели да нарани някого. Проблемът идва от това, че понякога хората не разбират правилно тази усмивка, а тя вместо да я скрие за момент, предпочита да си играе с огъня. И се пари разбира се. По това си приличаме.
Виждаме режисьорът на постановката Елица Йовчева и в амплоато на актриса, която изиграва ролята на Пауна. Елица, трудно ли бе Вас да бъдете едновременно от двете страни? Какво Ви даде това начинание?
Това беше огромно предизвикателство, с което се справих единствено благодарение на доверието на Елица и Дайяна. Да бъдеш режисьор и да участваш в спектакъла изисква желязна кондиция и особен вид раздвоение на вниманието. За щастие, имам до себе си стабилен екип, който ми помогна да огледам нещата от всички страни и да взема правилните решения.
Дайяна, Вие влизате в ролята на Божура. Труден ли бе за Вас този образ? Кои страни на Божура разпознавате като свои и кои не чак толкова?
Божура е българска циганка, а аз съм само българка, доколкото ми е известно. Божура е чудо – красива, обаятелна, дивачка, прелъстителка -това беше новото за мен. Най-решаващото обаче за нейната съдба е болестта на завистта и тъй като това е интервю, на което отговарям спокойно от дивана си, ще си позволя да цитирам по-умния от мен Имануел Кант: "Завистта е нежеланието и невъзможността да се види собственото благосъстояние и благополучие, защото е засенчено от това на другите по причина на стандарта за сравнение."
Жените в разказите на Йовков, съчетават у себе си много качества. Те са способни да променят света около себе си. Приличат ли йовковите героини на съвременната българка?
Елица Костова: Жената е жена във всяко време. Тя носи своята енергия и сила. Йовков пише за това, преди него класиците са писали за това, занапред също ще се пише за това. Жената както казва Йовков е рай и вечна мъка. Тя е противоречива, но въпреки това не можеш да не я обичаш. Застане ли ти на гърлото ще се задавиш. Приличат ли героините на съвременната българка, нека зрителят реши сам.
Елица Йовчева:
Дайяна Димитрова: Аз изпитвам дълбоко възхищение към жената във всяка една епоха и националност. Жената днес по нищо не отстъпва на Жената вчера, единствено дяволите, с които се сблъсква имат различен облик. Има обаче и едни други жени, които също променят света около себе си , но само ако ги последвате…
Всяка една от ролите има собствена "мисия” и послание, което да сподели с публиката. Какво е посланието, което бихте искали да предадете на хората, чрез "Жената е рибя кост”?
Елица Костова: Бихме се радвали зрителите да дойдат в театралния салон и да се оставят на спектакъла да ги отведе до техния душевен вир, където да чуят вътрешните си гласове. В спектакъла се акцентира върху паметта и пречистващата сила на водата. Искаме да събудим тази наша памет, родова, лична, българска. Да погледнем в себе си, оглеждайки се реката на времето. Може би ще открием и светлина, и тъмнина. Може би ще се изправим пред нашите бесове, за да намерим сили да се измием в разкаянието и любовта, които пазим.
Елица Йовчева: Моята лична мисия е да насърча публиката да надрасне предразсъдъците си към българските автори. Театърът дава необятни възможности за интерпретация на истории, които до болка познаваме, и по този начин ги обогатява, внася нови смисли и значения. Йовков вниква дълбоко в същността на човешката природа без да я осъжда. Това го прави не по-малко актуален от съвременните автори, на които често им липсва голяма тема, която да ги води.
Дайяна Димитрова: Не ми се иска да опитомяваме посланията и да обясняваме какво сме искали да кажем. Нека хората заповядат и да си вземат кой каквото му е нужно. Всеки би прочел постановката по различен начин въз основа на своите опит, сетива, интуиция и въпроси. Вероятно тогава публиката ще имат много по-интересни и различни отговори от моя.
И като за финал, бихте ли споделили с нас кога бихме могли да очакваме нови дати за провеждане на спектакъла?
Заповядайте на 25.01. в Сити Марк арт център от 19:30ч. Ще се радваме да ви видим там и заедно да се докоснем до света на тези три емблематични Йовкови жени и тяхната непримирима женска природа.
| 3 | 0 |
