Рафаела Манджароти е милански архитект и дизайнер с академично образование, което включва магистърска степен по архитектура и докторска степен по дизайн. Нейната професионална идентичност е силно повлияна от историята на емблематични жени в дизайна, като Айлийн Грей и Шарлот Перианд, преследващи постоянен стремеж за самоутвърждаване и вярата, че нейната работа има значение за другите, особено за жените, които са я предшествали в областта на дизайна.
Рафаела Манджароти e известна с творбите си за множество марки електроника, както и с прочутата си лампа с глухарче, която е част от постоянната колекция на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк.
Ето какво сподели тя пред екипа на Jenite.bg:
Здравейте, Рафаела. Благодарим Ви, че се отзовахте на нашата покана. За нас е удоволствие да почерпим вдъхновение от Вас и работата Ви.
Благодаря за поканата.
Защо избрахте дизайна за начин на живот - на пръв поглед тривиален въпрос, но понякога отговорът му крие интересна история и вдъхновение.
Първоначално не се бях спряла на дизайна. Желанието ми бе да стана лекар, но по семейни причини не можах да поема по този път. Все пак това оказа огромно влияние върху подхода ми към дизайна. Чувството на загриженост към човека винаги е вдъхновявало моите творби - и за масовия пазар, и свързаните с обзавеждането. Понякога грижата се проявява в сешоар, който се грижи за косата, или в пералня, която не уврежда тъканите; но в обзавеждането тя се изразява в разработването на дискретни, полезни, уютни предмети за всекидневието.
Вие сте жена, която вдъхновява с работата си. От какво черпите вдъхновение, за да творите все нови и нови неща?
Вдъхновявам се от всичко, което ме заобикаля: хора, култури, природа, технологични иновации. Намирам за стимулиращо да наблюдавам и разбирам потребностите и желанията на хората и след това да ги превръщам в полезни и функционални решения. Не се интересувам от декоративността. Привличат ме добротата и деликатността в жестовете и формите. Искам дизайнът ми да се възприема като нежен.
Вашата изследователска дейност включва изследвания в областта на технологиите и иновациите и след това им придава форма. Какви форми избирате?
При избора на форми основно се ръководя от принципите на функционалност и ергономичност. Важно е незабавно да се усети комфортът в стола или във фотьойла. Освен това ми харесва, че вещта комуникира с формата си с тези, които я наблюдават. Формата изразява концепция, памет или език. Общуваме чрез знаци. А и винаги имам амбицията да проектирам устойчиви във времето предмети и вещи.
Във Вашите дизайни на преден план е практичността. Бихте ли направили компромис с нея, за сметка на изключително красива визия?
Практичността е основен елемент в моите проекти, но в крайна сметка дизайнът трябва да бъде и естетически красив. Винаги се опитвам да направя компромис, но никога за сметка на красотата.
Следвате ли модни тенденции или само създавате такива?
Не следя много тенденциите, защото в крайна сметка, ако човек се съобразява с тях, има риск да създаде неща, които вече са остарели или подобни на други. Интересувам се главно от създаването на дизайн, който е вечен и отговаря на потребностите и стремежите на хората.
Кои тенденции в дизайна ще се наложат през тази година?
Тенденцията, която се надявам да стане все по-разпространена, е устойчивостта. Първоначално тя се приемаше за мода и тенденция, но в действителност ще се превърне в съществена ценност и ориентир в дизайнерските и архитектурни проекти.
Смятате ли, че минимализмът се налага все повече или всичко зависи от човека?
Минимализмът е вечен, особено когато предполага намаляване на потреблението, избор на вечни предмети, опазване на вещите и любов към тях.
С кой Ваш дизайн се гордеете най-много?
Няма продукт, за който да съжалявам. Харесвам почти всички, защото в крайна сметка те са елементи, които са допринесли за моя път.
Кой Ваш проект смятате за най-голямо предизвикателство?
Вероятно Pulse – пералнята с центробежна сила (2000) и Winds – закаченият за стената сешоар, който не уврежда косата ви (2007). Проектирах тези два проекта с Матео Бацикалупо и създадохме работещ прототип.
През последните години създадох Monforte – параванът, който наподобява веригата на велосипеда (2018), кожената табуретка, подобна на седло Pepe, (2020) и D’Antan – най-новият сгъваем стол за De Padova.
Случвало ли Ви се е да блокирате? Как се справяте като творец в тези моменти?
Да, преживявала съм моменти на творчески застой. Трябва да призная, че те са също толкова чести колкото и вдъхновяващите, в които идва музата. В крайна сметка настроението и кондицията влияят на изразността. Има "почивни" дни, в които трябва да се работим с по-голяма концентрация, затворени в една стая. В такива моменти имам нужда да бъда сама.
Какъв съвет бихте дали на младите, които се захващат с дизайн?
Определено бих ги посъветвала да проявяват любопитство и да учат възможно повече, преди да започнат собствен бизнес. От съществено значение е да имат възможност да се научат не само как да проектират, но и всички други аспекти, които са важни за работата в тази област, като изготвяне на договори и намиране на клиенти.
Стръмен ли е пътят нагоре към върха? Какви препятствия срещнахте до момента и как се справихте с тях?
Отне ми доста време. Винаги съм харесвала мебелите, но не можех да се издържам финансово, затова преминах към продуктовия дизайн. Плащаха ми хонорари, а за мебелите – за лиценза, но в началото нищо не влизаше в производството. Бях започнала да работя с Flou и Аделе Касина, но може би защото те бяха утвърдени марки, а аз – твърде млада, в крайна сметка създадох някои прототипи, след което се отказах и преминах към котлони, перални и сешоари. Преди десет години се върнах към мебелите и съм доволна. Работя с удоволствие. Много ми допада и арт мениджмънтът на компаниите. Харесва ми да ги виждам как растат, връзката с предприемачите, като заедно задаваме посока на производството за следващите години. Хубаво е да имаш възможност да споделяш време с просветени предприемачи и капацитети в компаниите.
Какви ще бъдат следващите Ви стъпки?
Имам двадесет и пет години опит в областта на продуктовия дизайн. Взех участие и в проекта за малки уреди на Smeg (с М. Бацикалупо), може би най-известният в света. В тази област се интересувам от намирането на нови клиенти, които искат да разработят нова естетика за своите колекции и ми предоставят същата творческа свобода, на която се радвах със Smeg. Що се отнася до мебелния сектор, възнамерявам да укрепя връзките си с марки, които ценя и с които споделяме обща визия. Работя активно в тази насока.
Превод: Радея Гешева
| 0 | 0 |
