Не мога да свикна още, че съм в истинския свят. То реално погледнато, още съм в оковите на продукцията – имам задължения, давам интервюта. Но това е нормално – като сме били вътре, ще ги правим тия неща." С тези думи победителят в първия сезон на "Къртицата" посреща нашия редактор.
За победата, стратегията и чувствата - в следващите редове.
Как си след победата?
Щастлив, при всички положения. Доволен съм от себе си и от това, че успях да изпълня онова, което смятах, че мога да направя. Това естествено стана с помощта на зрителите, на които съм благодарен, че са ми гласували доверие.
Кое, според теб, е най-важното качество, което трябва да притежава един победител и какво ти помогна лично на теб?
Конкретно в тази игра, още от самото начало, аз осъзнах, че най-важно за победата е да разбереш кой е Къртицата. Затова и положих най-много усилия в тази посока. Записвах си най-много въпроси, водих си най-много бележки. От друга страна, вярвам, че бях достатъчно добър в игрите и се оказа, че все пак съм достоен да бъда на финал.
В риалити формат като "Къртицата" е по-важна психологическата игра от физическите изпитания?
Чисто обективно, за да победиш, трябва да откриеш кой е Къртицата, но и физическата подготовка е не по-малко важна, тъй като ако ти не се представяш добре в игрите, Групата и зрителите ще те номинират. Колкото по-често се случва това, толкова по-голям е шансът да отпаднеш. Комплексно е. Смятам, че това е най-интересното риалити предаване, което досега е правено у нас.
А имаше ли някаква по-конкретна стратегия?
Стратегията ми, от една страна, бе да записвам, колкото се може повече подробности, да не ги споделям с останалите играчи, тъй като ние реално сме конкуренти, а не отбор. Имах и цел да направя, така че колкото се може по-малко да подозират Кирил Ефремов и да играят с него на теста. Това обаче не се случи по други стечения на обстоятелствата. Като цяло обаче, това, че си бях записвал всичко и най-добре си бях "научил урока", се оказа достатъчно, за да достигна на финала, тъй като дадох 10 верни отговора на теста.
Кое от цялото преживяване ти бе най-трудно?
Определено най-трудно ми бе това, че си наблюдаван по 24 часа. Постоянното снимане създава известен дискомфорт, но това е по-скоро някакъв вид адаптиране. Иначе, от битките – всички онези, които са свързани с височини: скачане с бънджи, с парашут и т.н. Те пък са и най-сладки, защото, въпреки страха, ти проявяваш кураж и съумяваш да събереш смелост да прекрачиш ръба.
А как се почувства в мига, в който цялата Група се обърна срещу теб и дори Рут реагира много остро и те обвини в предателство?
Честно казано, ядосах се и това се видя. Но, в интерес на истината очаквах да стане нещо такова, защото се познавам и знам, че когато съм затворен с много хора с толкова различни характери, предполагах, че с голяма част от тях ще имам някакви конфликти.
Всъщност това бе и една от причините да се явя на кастинг, след като видях обявата за "Къртицата". Бях гледал американския формат на предаването и там зрителите не бяха намесени. Смятах, че ще се справя много добре с играта, но не ще се превърна в любимец на зрителите.
Това означава ли, че би могъл да се опишеш като човек, при когото целта оправдава средствата?
По принцип целта оправдава средствата, докато средствата не прекрачват някакви граници. Аз не смятам, че съм измамил, когото и да е било в това предаване. По-скоро съм ги надхитрил. Колкото до тази "измама" с късането на страниците в началото на предаването, те не ми бяха помогнали изобщо да стигна до финала. Те можеше да ме облагодетелстват спрямо другите участници вече за финалните битки, докато не стана ясно, че на тях ще се задават стари въпроси.
Тогава споделих тази информация с останалите участници и ние имахме равен старт. След като ни раздадоха новите дневници, аз продължих да си записвам най-подробно, защото смятах, че е много важно да обръщаш внимание на задаваните на елиминации въпроси и вярвам, че това се потвърди от крайния резултат.
Спомена, че гледаш на всички участници като на конкуренти, но все пак изгради по-интимни отношения с Рут Колева. Какво беше това, в крайна сметка – емоция или стратегия?
Реално погледнато, аз не знам каква полза би могла да ми донесе тази ситуация. Напротив, тя ми създаде повече трудности и накрая скандали. Аз ѝ бях казал, че преди всичко гледам на нея като на конкурент. Но, когато с един човек едновременно споделяш лични неща и в същото време не трябва да споделяш нищо, свързано с играта, понеже това бе моята стратегия, се създават и конфликти и общуването става много по-сложно. Със сигурност обаче не съм я използвал и не виждам как е можела да ми помогне да достигна до финала.
Останалата част от интервюто с Любо можете да прочетете при колегите от iNews.bg.
| 33 | 0 |
