Доун Лубий е американска писателка, която напоследък се радва на широка популярност, благодарение на своя блог. В него тя публикува страници от личния си дневник, който е водела до 1992 година, когато тепърва е навлизала в тийн възрастта. Вижте откъси от него и разберете (или по-скоро си припомнете) какво е да си момиче, израснало през 90-те години на миналия век.
Днес ни смениха програмата в училище. Не е зле. След часовете ходихме на танци и беше забавно. След това се прибрах вкъщи, обядвах и посвирих на кларинет. После мама излезе за някаква важна среща, а аз гледах сериала 90210. След като мама се прибра, реших, че е крайно време да ѝ задам един въпрос, който ме тормози вече 2 години. "Може ли да си пусна дълъг бретон?” А тя отговори: "Не, вместо това ще си подстрижеш косата до дължината на бретона!” НЕЕЕ! Никой не се подстригва така.
P.S. Понякога ми се иска да умра!
Тази сутрин се събудих в 6:30 (!), защото ходих да играя Chori 3 (вид видео игра, бел. ред.). Беше забавно. После обядвахме, след което Том отиде да му вадят зъб, а Джинджър имаше урок по испански. За часа по четене написах неозаглавено есе и госпожа Сантес каза, че ще го изпрати до вестника!!! Похвалих се на семейството си, но изглежда на никого не му пукаше. Вечеряхме печено.
P.S. Дядо Лубий вече е много по-добре!
Днес Сюзън и Рейчъл ми бяха на гости. В мазето намерих стара верижка. Мисля да я дам на приятеля ми, защото е като верига. Обичам Дан и мисля, че и той ме обича. Но не знам дали обича вериги. Как ли мога да разбера?
Днес Дан изглеждаше по-сладък от всякога. Носеше черни шорти и много голям пуловер. На следващия ден седна пред мен, докато учителката четеше. Докоснах гърба му с ръка и започнах да го драскам нежно. Той се обърна и ми се усмихна. И аз му се усмихнах. Той е СТРАХОТЕН!
Ако тази статия ви е харесала, харесайте и страницата на Jenite във Facebook!
| 5 | 0 |
