Април, 1936 година. Берлин е домакин на Летните олимпийски игри, след като е събрал повече гласове от другия основен кандидат - Барселона. Спортното събитие от световна величина обикновено е синоним на равенство и братство между народите. Но не и преди 76 години.
Дискриминация
Този исторически период се свързва с едно име, което едва ли някой не е чувал. Адолф Хитлер. Фюрерът видял в предстоящите Олимпийски игри прекрасна възможност да популяризира своите идеи за расово превъзходство. Официалният нацистки вестник Völkischer Beobachter дори публикувал изявление, че евреи и чернокожи не трябва да бъдат допускани до Игрите.
Това обаче довело до заплаха за бойкот на Олимпиадата от страна на много държави. Хитлер променил политиката си. Позволил на евреите и чернокожите да участват, дори приел немската спортистка Хелен Майер, чийто баща бил евреин, да представя нацистка Германия. За сметка на това, състезателката в дисциплината "висок скок” Гретел Бергман била изключена от немския отбор, тъй като била еврейка. Нищо, че месец преди това успяла да подобри световния рекорд в своя спорт.
Подготовката за събитието включвала премахване на табелите с надписи от сорта на "Евреите са нежелани” от ключови туристически атракции. Същевременно, в стремежа си да "почисти” Берлин, полицията арестувала всички роми по улицата и ги настанили на "специално място” - в концентрационен лагер.
Американските спринтьори Сам Столър и Марти Гликман - единствените евреи в американския олимпийски отбор - били дисквалифицирани в деня на състезанието. Това довело до спекулации, че самият лидер на щатския олимпийски комитет Авери Брундаж не искал евреите да предизвикат възмущението на Хитлер, когато спечелят медалите в надпреварата.
Впрочем именно Авери бил най-яростният привърженик на Олимпийските игри в Берлин с аргумента, че "политиката няма място в спорта”. По-късно американецът поискал да се измисли система, по която да се проверява пола на жените спортисти. Тази идея била продиктувана от факта, че чехословашката спринтьорка и скачачка Зденка Кубкова и английската състезателка по хвърляне на копие Мери Едит Луис Уестън доскоро били всъщност Зденек Кубек и Марк Уестън. Двамата претърпяли операция за смяна на пола и законно сменили името си.
Така или иначе, на Хитлер му бил нанесен сериозен психологически удар от атлета Джеси Оуенс. Той бил презиран от Фюрера заради цвета на кожата си. Впоследствие - и заради четирите златни медала, които спечелил безапелационно.
Бойкот
През цялото време по света се провеждали дебати дали Игрите трябва да се проведат, или не. Много индивидуални атлети с еврейски произход избрали да не се състезават в Берлин. Испанското правителство реагирало остро на загубата на домакинство и организирало своя собствена "Олимпиада на хората”. За нея се записали 6 хиляди спортисти от 22 държави, но така и не се състояла. Ден преди началото ѝ, в Испания избухнала гражданска война.
Съветският съюз също бойкотирал летните Олимпийски игри в Берлин. Правителството на САЩ пък обмисляло да не изпрати делегация, тъй като смятало, че участието на американски спортисти би могло да се разтълкува като подкрепа на тоталитарния режим и антисемитизма.
Противниците на тази идея подчертали, че спортните събития от такова значение не бива да бъдат политизирани и че са просто състезание между най-добрите. В крайна сметка, под влиянието на президента Рузвелт, спортисти от Щатите заминали за Берлин.
Първите туркини, участвали на Олимпиада - Халет Камбел и Суат Фетгери Асени - отказали да се срещнат лично с Адолф Хитлер. Обяснението: никога не биха стиснали ръката на човек с подобен подход към евреите. Тези подробности стават ясни много по-късно, след като Халет дава интервю по темата през 2000 година.
Олимпийското селище
За да засенчат предишното олимпийско събитие от 1932 година, нацистите построили нов стадион с игрища и писти, който побирал 100 хиляди души. В комплекса имало шест зали и много други по-малки терени. За пръв път била изградена мрежа за телевизионно заснемане, която предавала в 41 страни. Любимият режисьор на Хитлер - Лени Рифенщал - получил 7 милиона долара за заснемането на Игрите. Тя иновирала много от технологичните аспекти на заснемането, които се използват при увековечаването на спортни кадри и до днес.
Огромният комплекс в западен Берлин стои изоставен и забравен. Неразривно свързан с нацизма, той е избягван от германците и любопитен за чужденците.
Ако стените на Олимпийското селище можеха да говорят, със сигурност биха разказали трогателна история. Именно там преди 76 години атлети от цял свят са се събрали, за да мерят сили в едни от най-срамните Олимпийски игри, наричани още "Нацистки игри”.
Първоначално Фюрерът забранил на атлетите да консумират алкохол, но това предизвикало остри реакции сред някои нации. Белгийците и датчаните протестирали срещу липсата на бира, а за французите и италианците било невъзможно да ядат без вино. За тези четири нации Хитлер направил компромис.
В Олимпийското селище имало засилено военно присъствие. Навсякъде обикаляли нацистки войници. По време на Първата световна война мястото било използвано като болница, в която се лекували ранените немски войници.
След края на войната през 1945 година, въпросният комплекс бил окупиран от съветските войски в продължение на 50 години. Именно там агентите на КГБ извършвали своите деяния. Системата за отопление на басейна се превърнала в уред за мъчения. Спортните зали приютили цялата болка на убитите пленници.
След падането на комунизма, селището стои непокътнато, а надежда за неговото реставриране няма. Има обаче няколко негови снимки в галерията ни, които казват достатъчно. И ни оставят безмълвни.
Нека бъдем благодарни за Олимпийските игри, на които ставаме свидетели в момента. Те не са срамни и няма да бъдат натикани в ъгъла на паметта на човечеството като неудобен спомен за едно грозно минало.
| 18 | 3 |
