Никога не съм планирала да се развеждам. Честно казано, това не е ничия мечта.
Имах традиционните планове- любов, брак. бебе. Бях планирала да живея живота си като съпруга на моя мъж. Оженихме се млади, изградихме кариерите си и родихме бебетата си. Всичко беше идеално, с изключение на факта, че мястото ми не беше там. Моят брак приключи, защото и двама бяхме по-добре поотделно, отколкото заедно. Този развод беше правилния избор за цялото семейство и аз не съжалявам. Краят на брака ми обаче беше сериозен удар за мен.
Аз и съпругът ми бяхме най-добри приятели и нашата раздяла беше ужасно тъжна. Мъката беше голяма, а самотата- поразяваща. Беше нереално да не му споделям важните неща, които ми се случват, защото до този момент, му бях споделя абсолютно всичко, което ми се случва. Неговата загуба беше сякаш губя части от живота си, сякаш губя собствената си история.
В дните, в които самотата не ме убиваше, чувството за провал го правеше. Бях избрала него. Бях дала обет. Врекох се в любов "докато смъртта ни раздели". Аз съм от хората, които смятат, че правилата са важни. Когато обещаеш, че ще обичаш един човек завинаги, просто го правиш.
Виждала съм това да се случва на други хора в живота ми и винаги съм знаела, че те се развеждат, защото не са приели на сериозно своите обети, не са опитали достатъчно пъти, не са искали да бъдат заедно достатъчно силно, не са се обичали достатъчно. Трябваше да мина по този път, за да разбера колко грешни са били мислите ми. Оказа се, че хората наистина вярват в обетите си. Разводът се случва, просто защото този брак не е мястото, на което принадлежат тези двама души. За да стигна до този извод обаче преминах през много болка и мъчения.
Най-апокалиптичното чувство е вината. Вината, че поставяш своите чувства на първо място. Вината, че лишаваш децата от лукса да имат истинско семейство. Вината, че се отказваш от човека, който е бил смисъла на живота ти. Чувството на вина е толкова силно, че понякога се задушавах.
Все още се изумявам, че мъката и вината не ме накараха да се върна, да отрека истината и да избера по-лесния начин. Толкова много исках да прекарам живота си с него. Исках първият ми избор да е правилния избор.
Сегашният ми партньор и животът, който живея сега, бяха план Б. Вторият избор, който не показват в семейните коледни реклами, за които не пишат книги. Вторият избор, който понякога е ужасно труден и много натоварващ емоционално.
Въпреки това, аз се научих да обичам този план Б. Направих този втори избор внимателно, спомняйки си всички белези от първия ми избор. Взех това решение, след като беше обмислено хиляди пъти, тъй като този брак подхранва духа ми, прави ме по-добър човек, кара ме да бъда по-добра майка, съпруга и приятел. Този избор ме прави щастлива, защото въпреки сложността на нещата, тук е мястото, на което принадлежа.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 6 | 0 |
