Ние, роботите

Може и да преживяваме, но сме забравили как да живеем

Ние, роботите

Роботите са вече между нас, и по-точно - ние сме роботите. Шест милиарда, шест милиарда и половина, седем милиарда! Фондът на ООН за населението изчисли, че още този месец жителите на Земята ще станат именно толкова. Какво сме ние? Един коефициент, който расте и намалява. Който забравя, че животът има и добра страна.

Дори статистиката го показва - хората доброволно се отказват от красивите моменти в житейския си път. Брачността спада от 12,1 промила през 1990 година до едва 3,4 промила през 2010. Все повече млади хора отказват да отидат на абитуриентския си бал, все повече жени просто не желаят да имат дете.

Сами пропускаме важните житейски спирки - моментите, за които си струва да се живее. Ние сме бунтари, а балът е кич! Ние сме модерни, а бракът е отживелица! Ние сме еманципирани, а детето пречи! Пък и нали все спестяваме, за спомени не ни се дават пари. Много по-важно е да си купим диван.

Тенденцията да не обръщаме внимание на важните неща не е от вчера. Още миналия век Джордж Гарлин, известен американски комик, обобщава много точно тази склонност на човечеството да забравя кое всъщност има смисъл. Той прави своята равносметка, когато остава вдовец, а думите му сякаш винаги ще бъдат верни: "Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем".

Човек не може да опише бала, ако не го е изпитал - смесените чувства от това, че ученическите години свършват и трепетното очакване на бъдещето започва. Не може да си представи и какво е да извърви пътя до олтара или чувството да дари живот.

Но пък едно е сигурно, за последната житейска стъпка всички са особено подготвени. Да се върнем към статистиката, нали си я обичаме. Коефициентът на смъртност в България е 14,6 промила за 2010 година. Поне сме първи по нещо в ЕС.

Преди да стигнем до този етап обаче, има един не особено кратък период на остаряване, когато "новият" диван, купен с парите за бална рокля, вече е овехтял. Спомени няма, деца – също, и сме сами. А самотата убива.

Нека не забравяме, че това, което ни отличава от роботите, са именно чувствата и емоциите. Без тях животът е просто съществуване.

51 2
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay