Всички са супер зле. Оня е пълен тъпак, оная - завършена идиотка, просто колко е жалка, не е истина, а днес наистина страшно много се изнервих. Направо супер яко се издразних. А бе, мразя ви всичките.
Ако това ви прозвуча толкова неестествено, колкото реплики на тийнейджър, измислени от 60-годишен сценарист, донякъде сте прави. Обвиняват ме в нещо, което дори не съм извършила. Дори не мога да се направя на хейтър*! Опитах изпитаната рецепта на Kelis. Крещях: "I hate you so much right now! ААAh!". Пак не става.
Да хейтваш** не е просто да мразиш. Това е отношение към нещата, което се корени в пълното отрицание. Само слабите духом признават, че нещо е хубаво. За истинските маниаци е оставена единствено пътеката на оптималния негативизъм, който намира отражение във всяка реплика на въпросните индивиди.
Статистиката сочи, че 65% от българите са хейтъри. Шегичка. Те не биха могли да бъдат преброени. Причината за тази обреченост на резултатите от изследването е невъзможността да се обособи ясна граница между хейтърите и реалистите в нашата държава.
Едните с отворени обятия прегръщат идеята да отричат всичко и всички, просто защото са неспособни да се интегрират пълноценно в сложната група от взаимоотношения, наречена "общество". Те тайно имат свои идоли и им отдават заслужените почести като танцуват на техни клипове в хола или пеят песните им по душа. Но навън слагат маската на непукиста и не се вълнуват дори при смъртта на някой от своите кумири. Няма да ограничавам наблюденията си единствено върху негативното отношение към музикалната сцена. В повечето случаи, хейтърите отричат де що има. Те самите не се вписват в социалната среда, но на драго сърце сипят обиди по адрес на другите, които се различават по нещо от масата. А всъщност всички хора са различни. И да, де, всички са супер зле.
Реалистите пък виждат нещата каквито са. Това е по дефиниция. В нашата страна всичко изглежда черно, погледнато дори в обективното огледало. Но проблемът с възприемането на реалистите като такива отново произтича от различията в гледните точки. Ако видя на улицата момиче с петнадесетсантиметрови прозрачни платформи, леопардов клин и мрежеста блузка, аз няма да го харесам. Не бих вложила толкова емоция в казуса, за да я хейтна. Но въпреки това някой друг, който счита тази комбинация за напълно приемлива, би ме обвинил в подобно поведение. Докато аз упорито си живея в заблуждението, че леопардовите клинове не са красиви и че моята нагласа към света е по-скоро реалистична.
Близка среща с третия вид. Той смята всичко за сладко или вълнуващо, използва думи като "великолепно", "превъзходно", "разкошно" и "вдъхновяващо" във всяко свое изречение. Има вградени розови контактни лещи и се диви на простаците, които са прями и казват нещата без заобиколки. Едва ли хорското мнение ще го застигне със своето неодобрение. Не за друго, а защото той прави всичко възможно да се хареса на другите. Превзема се до степен на истерия. И в повечето пъти няма собствено мнение, а само се нагажда според интересите на групата хора, в която вирее. Прекомерното черногледство се наказва жестоко със заклеймяване в хейт, но неоснователната радост и съмнителната обич към всичко не представляват опасност за обществения ред.
Обвиненията никога няма да бъдат свалени. Тук няма "виновен до доказване на противното". Веднъж обвинен в хейт, човек не може да докаже колко "хепи" и "куул" е всъщност с обкръжението си. Но пък какво друго му остава в общество, в което, за да станеш известен или трябва да се съблечеш, или да напсуваш някого. Или пък ако вече си известен, се снимаш в клип с крадена идея за реализация, който търси най-досадната коледна песен. Е, то не останаха неща за оплюване. Да се захващаме за празниците.
Един от родните шоумени пък превърна хейта в своя втора природа с песента "Нема такава държава". Немалко творци изгряха на българската рап сцена именно с помощта на подигравки и обиди. Текстовете на корифеите в тази област Young BB Young наистина са забавни. За справки: "О, колко си прост" и "Няколко кила". Но от друга страна популярността им е показателна колко зажадняло за хейт е обществото ни.
Много по-лесно е да критикуваш нещо, отколкото да се аргументираш защо то е по-добро от друго. Пък и реалист ли си, хейтър ли си – всички са в кюпа. Тук е така. Дори да наричаш нещата с истинските им имена, пак изглежда, че ги мразиш. Защото черен е светът. И грозен. Всички ние сме в калта. Въпросът е кога ще погледнем към звездите.*
Ако пък изобщо не знаете що е то хейт и има ли почва у нас, може да вземете своята дневна доза тук: http://victor.ludost.net/dnevna-doza-hate .
* hater (англ.) - човек, който мрази - бел.авт.
** hate (англ.) - омраза;
Жаргонът "хейтъри" в България се употребява за хора, които подхождат с неодобрение и предразсъдъци дори към непознатото - бел.авт
Аз хейтвам, ти хейтваш, той/тя/то хейтва.
***"Всички ние сме в калта, но някои от нас гледат към звездите." - Оскар Уайлд
| 13 | 0 |
