Всички бащи обичат глезените си принцеси. И всички принцеси – грижовните си бащи. Не щеш ли, настъпва момента момичето на тате да напусне замъка. Тогава трябва да попадне в добри ръце, иначе за нищо на света кралят не ще я пусне.
Има поверие, че жената търси някой, който да прилича на важен мъж в живота ѝ. Баща, брат, чичо, братовчед. Това има и своето психологическо обяснение – тя има нужда да се довери на някого и да го използва като опора в живота. На пръв поглед този някой има само визуална прилика с първообраза. Но само на пръв поглед.
Истинската принцеса няма как да се влюби в просяк. Грешно твърдение. Той просто няма как да ѝ попадне в полезрението. Иначе за влюбване – ще се влюби, и още как. Любовта е сляпа и използва всеки удобен момент да натрие носовете на хората. Особено на тези, които са повтаряли като мантра репликата "Аз никога няма да се омъжа за просяк.".
Глезена и богата, кралската особа внимателно подбира хората, с които общува. Те трябва да имат каляски, също като нея. С лакеи. И 4х4. Нейните приятели трябва да я черпят, иначе какви приятели са? Тя има пари, но е под достойнството ѝ да ги харчи. Освен за терапия.
Парите винаги имат роля. В отношенията между двама души, в подбора на среда, при определяне на посоката на житейския път. В живота. И не защото всичко се купува с пари. Просто принципите на обществото лежат на тях и няма как да бъдат пренебрегнати.
Дори да пламне любов между принцесата и просякът, няма да оживее. Тя ще бъде обвинявана в безумие, а той – в алчност и стремеж към присвояване на чуждо богатство. Пък и повечето богаташки дъщери страдат от синдрома "какво ще кажат хората" и не биха могли да преживеят липсата на някои от основните признаци на обществено положение. Скъпа кола. Скъп телефон. Скъпи подаръци. Скъпо, скъпо, скъпо.
Да се върнем на срещането. Като изключим някои романтични изключения, няма как да срещнеш половинката си в нетипична за теб среда. Набързо правя неоспоримо обобщение – просякът не ходи по кафенета, в дискотеки, в мола, във фитнеса, на спа, в луксозни хотели, скъпи ресторанти. Е, къде тогава да я срещне тази принцеса – на бензиностанцията? Най-много тя да го накара да измие 32-инчовия прозорец на джипа ѝ.
Пари при пари отиват. Дори в началото на приказката всичко да е розово, много бързо ще добие цвят на банкнота. Отдавна влязла в обръщение. Тъмните нюанси в техния свят идват от неспособността на единия да се интегрира в чуждата за него среда. Независимо дали на принцесата няма да ѝ хареса, че той не ѝ угажда, или на просякът му е омръзнало да стои като истукан в засуканите богаташки среди.
Принцесата и просякът биха били щастливи заедно само при едно условие. И двамата да изгубят паметта си. Да се отърсят от поведенческия модел, който средата им е наложила като нормален. Да не подхождат един спрямо друг с оглед на общественото положение. И да заживеят наново, този път като жена и мъж.
| 156 | 4 |
