Човекът срещу съдбата

Въпрос на шанс или на решения е животът ни

С всяко едно решение, което вземаме в живота си, променяме пътя, по който вървим. Една възможност, на която откликваме, затваря вратите към хиляди други, смята професорът по философия в СУ "Климент Охридски" и автор на девет книги, Валери Динев. Нещо като дърво на живота, което обаче има обратна посока на растеж и върви от клоните към стеблото. Множество разклонения, които се свеждат в крайна сметка само до едно. А сред изборите, които правим няма малки и големи. Всеки един може да промени развоя на събитията. Променя и нас като личности, каквито сме днес и сега.

Ставаме сутрин с предварително начертан план на действие – приготвяме се за работа, заключваме входната врата, маршрутът до офиса ни е до болка познат, вземаме си кафе и посрещаме поредния работен ден, който е същият като останалите четири с малки изключения. Може би. Какво ще се случи обаче ако след като излезем от къщи не поемем по тази улица, а по онази, ако изпуснем автобуса за пет минути и хванем следващото превозно средство, ако вместо от автомата за кафе в стаята за почивки се отбием до близкото кафене и оттам си вземем ароматната напитка. Съвсем лекото кривване от обичайното може да ни доведе до съвсем необичайни неща – можем да научим нещо ново, да срещнем Него – принцът на мечтите ни, може да не е на бял кон, но поне на магаре, или да ни осени някоя много добра идея. Та ако Исак Нютон не е бил под ябълковото дърво точно в секундата, в която ябълката се е откъснала от клона и е паднала на земята, щеше ли да формулира закона за гравитацията? Ако откривателят не бе излязъл за разходка в градината си или бе тръгнал минути по-рано преди плодът да "тупне" на земята, някой друг щеше да се запита защо ябълките винаги падат перпендикулярно на земята. И Нютон нямаше никога да бъде същият Нютон.

Всяка малка стъпка би могла да изпрати живота ни в коренно различна посока, не само "големите" решения. Въпрос на време и място. Тук обаче опираме до една друга проблематика – въпрос на случайност, шанс, съдба ли е животът ни, или всичко зависи от нашите собствени усилия и желания. Сами ли ковем съдбата си или нещата, които ни се случват са част от огромен вселенски замисъл и Божия воля. Или пък е съчетание между двете?

От психологическа гледна точка обясненията, които даваме на нещата, които ни се случват, са личностна черта, която всеки притежава в по-малка или по-голяма степен. Склонността да се приписват резултати от действията на външни фактори се нарича "външна локализация на контрола", или екстерналност. Познанието за собствените ни положителни и отрицателни качества, наличието или отсъствието на определени знания, умения и навици, както и обективната преценка, която имаме за себе си и за резултатите, които постигаме, специалистите определят като интерналност.

Така за някои животът винаги се определя от другите и обстоятелствата. Не могат да поемат отговорност за случващото се с тях и предпочитат да гледат на себе си като на жертви. Опитът им се определя от това накъде ще задуха вятърът и къде ще ги отведе съответно.


На другия бряг пък стоят хората, фокусирани единствено върху двубуквовото "АЗ". Те стоят в центъра на своя собствен свят и дирижират "случващото" им се, или поне така са убедени. Придават успехите и неуспехите си единствено и само на усилията, които полагат. Свръхвзискателни към себе си, без нотка на висша промисъл в главите им.

И все пак, независимо към кой от двата типа хора принадлежим или сме по средата, може би утре би било добре да направим нещо "диво". Не става въпрос да напуснем работа и да търсим себе си на остров Бали (Защо не?). "Диво" като да излезем по-рано за работа и да си вземем кафе някъде по път. Това може да промени живота ни. Завинаги.

53 2
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay