"Добре съм, но съм малко изнервен. Много задачи, много ангажименти." С тези думи Камен Воденичаров любезно отклонява поканата за интервю. Само дни по-рано – на 13 май, той отпразнува своя 60-и рожден ден, но въпреки юбилея и признанията, че възрастта вече започва да тежи, остава сред най-активните и разпознаваеми лица в българския телевизионен ефир.
Независимо дали е на сцената, пред камерата или зад микрофона, Воденичаров продължава да носи онова рядко съчетание от интелигентен хумор, артистичност и добро настроение, което десетилетия наред го прави любимец на публиката.
Малцина знаят, че фамилията му идва от професията на неговите предци. Родът на баща му е от Ловеч, където дядо му притежавал воденица – оттам идва и фамилията Воденичаров. Семейството е дълбоко свързано с музиката. Дядото свирел на множество духови инструменти, а баща му Борис Воденичаров остава в историята като композитор и създател на редакция "Народно творчество" в БНТ.
По майчина линия корените му са от Кюстендил. Баба му и дядо му били сред първите български стоматолози, получили образованието си в Истанбул. Семейството преживява и тежки политически изпитания – дядо му, депутат от групата на Никола Петков, е изпратен в лагер, а близките му са изселени. Затова, както сам признава с усмивка, в детството му не го плашели с Торбалан, а с думата "политика".
| 0 | 0 |
