Компютрите извървяха доста дълъг път на развитие - от огромни грозни бучащи кутии до съвсем малки и компактни "книжки" с екрани. И съвсем няма да преувелича ако кажа, че са се превърнали в най-добрия приятел на човека. Съжаляваме, Скуби Ду, имаме се персонално тамагочи.
Сутрин, преди още да са отворили очи, първото нещо, което правят мнозина е да натиснат power бутона на PC-то. След това идват старомодните неща като приготвяне на ароматно кафе и сутрешен тоалет. Вечер процедурата се повтаря. Последната картина, разкрила се пред погледа, е на монитора. На това се му казва истинска връзка! Компютърът е половинката, с която винаги имате общи теми на разговор, на разположение е, когато пожелаете, и не се цупи, ако не ѝ обръщате внимание.
Някои дори си ги кръщават Ленко/Ленка, по асоциация на марката Lenovo, Сами – от Samsung и други подобни, докъдето въображението стига. Лично моят компютър се казва Вилхелм (на Вилхелм Вунд) – просто е много умен, а и 99% от файловете му са на психологическа тематика. Принтерът ми е Боби (на психолога Боби Скинър, който се занимава с поведенческите особености) – често не работи и винаги трябва да търся какво този път не му е наред.
Встрани от хумора и малко в сериозната тематика на психологията, пристрастеността към компютрите и интернет е едно от "модерните" психични заболявания. Съвременният човек прекарва все повече време пред монитора и в мрежата. Вместо да се социализира, каквато е идеята на мрежи като Facebook, той се асоциализира. Стои пред монитора и общува с други хора, също застанали пред монитора, вместо лице в лице. Често засипва компютъра с ласкави думи, когато е свалил по-бързо от очакваното даден филм, и му се кара, ако има бъг.
Само че компютърът никога не отговаря. Един плашещ монолог.
| 26 | 5 |
