Едно от нещата, които можем да си пожелаем при започването на нова работа, е да попаднем на добър колектив. Не е нужно да ставаме приятели с колегите, но е желателно да можем да стоим осем часа под един покрив, без да се хванем за косите.
Работната среда, в която цари разбирателство и сътрудничество, може да е също толкова коварна, както изпълнената с напрежение. Проблемът в случая е, че хората в екипа се чувстват твърде близки и понякога си позволяват своеволия. Като бурен смях сутрин, който смущава околните, или разговори на лични теми в най-неподходящите работни моменти.
Следната ситуация може да ви се стори позната. Съсредоточили сте се върху определена задача, доста усилия ви коства да я решите, а съседите по бюро не спират и не спират да си чуруликат "новинки" от типа какво се случи снощи на хелоуинското парти. Дори слушалките (това велико изобретение!) и сравнително силната музика не могат да заглушат гласовете. И тъкмо, когато сте успели да се дистанцирате, следва едно побутване по рамото и въпросът: "Искаш ли кафе?". Кофеинът може да събуди добрите идеи, но какъв е смисълът, когато не можете да ги чуете в главата си?
Собствените мисли са лукс, заглушени от кикот или говорене на висок глас. Да, да, чуууувам те! И те виждааам! Не е нужно да крещиш. Комплексите за малоценност не се разрешават на висок тон.
Иска ви се да обясните едно-друго на гръмогласния колега или да му отвъртите един шамар, ако ужасно много ви дразни, но офис етиката и един-два закона някак не го позволяват. Какво е решението тогава?
Цивилизованите хора биха опитали да подходят тактично и да помолят за малко тишина. Един, втори, трети път. Но тишината, или просто не-шумотевицата, може да се окаже мисия невъзможна. Подмятанията от сорта: "Боли ме главата", "Нещо много се разсейвам около вас" също не са с особен ефект. Вариантът, който остава, е да се опитате да поговорите с колегите и да им обясните директно, че така не можете да работите. Никой не иска от тях да спрат да дишат, просто да намалят децибелите.
Може да измислите някой таен знак (не от онези знаци!), с който взаимно да си показвате, че имате нужда от спокойствие. По-забавен вариант е да изрежете жълт картон или да надпишете бял лист, откраднат от принтера, със звучното: "Аз съм жълт картон!" и така да сигнализирате. Мислили сте си, че сте надраснали етапа на детската градина, но при тази работна атмосфера, явно сте се объркали. Опитайте да играете на "Мълчанка".
Мълчанка е стара детска игра, стара колкото света. Започва, щом затвориш уста. И настъпва тишина.
Първият, проговорил за неработна тема, отива за кафе. Хората винаги млъкват, когато ги удариш по джоба.
О, свещена тишина!
| 20 | 2 |
