Татуировките отдавна не са тема табу за обществото. Далеч сме от онези години, в които телата са си "шарили" най-вече затворници и работници. Днес рисунките са израз да личността, възгледите, хобитата, увековечават хора и събития и да, често са напълно безумни. Вече не перманентният "белег" е израз на ниско IQ, а по-скоро малоумното послание, което често носи.
Всеки ден общуваме с татуирани хора и ги приемаме напълно нормално. Възприятието ни обаче много зависи от годината на раждане, защото след един определен период от време представите и стереотипите в България започнаха да се променят и закостенелите разбирания бавно избледняха.
Все още има поколение, поколение и половина, които живеят в миналото. Те не одобряват татуси и пиърсинги, не харесват екстравагантни прически и необичаен стил на обличане. Подкрепят старите, морални за тях правила, и неотлъчно ги следват.
Всеки има право да живее както си иска, затова нечия гледна точка не би била проблем за нас. Трудното идва, когато тази позиция, различна от нашата, започне пряко да ни влияе, при това негативно.
Хората с татуировки продължават да бъдат гледани "с други очи" от бъдещи работодатели. Твърдението идва от Щатите, които винаги са били известни с демократичните си виждания. Според Forbes, работодателите посочват, че освен лошия дъх (34%), причините, които биха попречили на даден служител да постигне успехи в кариерата си, са наличието на пиърсинги (37%) или татуировки (31%).
Отново по данни на Forbes обаче, 40% от американците между 26 и 40 години и 36% от тези, чиято възраст е между 18 и 25 години, имат нещо трайно изрисувано върху кожата си. Т.е. излиза, че почти половината от населението в активна работеща възраст не е в състояние да стигне до високо ниво в работата си, само защото притежава татус. Звучи абсурдно.
Умственият потенциал не зависи от хобитата, вкусовете или предпочитанията на личността. Татуировката е избор, който не влияе на знанията и уменията.
Проблемът е, че рисунките на видими места не вдъхват доверие, според работодателите. Възможно е да зародят асоциации, вариращи от несериозност до криминално минало. Професиите пък, които трябва да вдъхват респект, биха загубили това свое качество, ако техен служител се разхожда със скорпион на врата, например. Може би пациенти трудно биха се доверили на лекар с перманентен ръкав или пък тъжители биха се почудили дали да наемат адвокат с траен надпис на ръката.
Решението е да си правим татуси на места, които не са видими от всички или пък могат да бъдат прикривани. Явно, ако искаме да ни взимат на сериозно, трябва да "играем по правилата". А в повечето компании днес те не включват рисунки по тялото.
91 | 10 |