Детска градина. Предучилищна група. Основно училище. Средно. Висше (евентуално). Така е разграфен животът ни от чисто образователна гледна точка. Там, горе – от Министерството на образованието, младежта и науката, мислят за всичко. Понякога недомислят, но това е друга тема на разговор.
Намирам за жалко, че до определена възраст чувстваме като задължение присъствието в часовете или ходенето на лекции в университета. Не оценяваме свободата си. Единственото нещо, което имаме като "ангажимент" е да се развиваме по всеки възможен начин, който ни хрумне. Езици, спорт, изобразително изкуство, възможностите са безкрай. Възможности, които често пропиляваме. Но хората са казали - ум не се налива с фуния. Човек сам трябва да премине през различните фази в развитието си, да осъзнае направените грешки и да започне да гледа на света с други очи. Едни по-зрели и мъдри очи. И така, докато животът неусетно ни учи на своите уроци, идва момент, в който осъзнаваме колко ценно е било отминалото време и колко повече неща сме можели да направим. Иска ни се да учим, но частта с образованието е малко трудно постижима. Чисто времево. Работа, семейство, деца, приятели, задължения, отговорности. Прибираме се уморени, притихваме в леглото и неусетно идва утре. Седем и тридесет е и алармата звъни. Неистово искаме целият свят да притихне и да ни остави насаме с книга в ръка. И да четем, и да четем. Да четем докато се наситим, така както сме се пренаситили от работа пет дни, девет часа в седмицата. По повод съботния трети септември, нека дните бъдат шест.
Има го желанието, съзнанието за това, че най-добрата инвестиция, която може да направи човек, е в себе си. Разбирайте за образование. Но няма как да върнем времето назад и да оползотворим всички онези лета, когато сме мислили, че е тъпо да прекарваме ваканцията в четене на книги или решаване на задачи. Иска ни се да нямаме нужда от сън, да сме изпълнени с енергия непрекъснато, най-вече след работа, и да научим най-после италианския. Не помним дори причината, поради която навремето се отказахме от него. Може би сме решили, че просто не ни харесва.
За съжаление обаче нямаме свръхестествените сили на Супер Майката, Супер Съпругата, Супер Приятелката и Супер Кариеристката. Но все пак има различни опции, съобразени с натовареното ни ежедневие, които ни предлагат възможността да учим на 30, 40, 50 години. Програмите "Леонардо да Винчи" и "Грюндвиг" са адресирани към работещите в сферата на професионалното обучение и към възрастните. И двете се осъществяват с подкрепата на ЕС, а целта е една – образование през целия живот.
Оперативните програми "Развитие на човешките ресурси", "Конкурентоспособност" и "Регионално развитие" пък предлагат обучения за придобиване на различни способности и квалификации, при това напълно безплатно. Така например можете да получите ваучери от Бюрото по труда за обучение по избран от вас език в езиков център. Единственото условие е да работите на трудов договор и да ви се намират няколко свободни часа през уикенда. Има ли желание, очевидно се намира и начин, при това подкрепен от държавата и ЕС.
| 16 | 1 |
