За кого е конкурсът?
Конкурсът "Билките оживяват чрез децата" е отворен за всички детски градини в България.
Всяка детска градина може да се включи с една група участници (минимум 4 деца, които работят в екип).
Участват деца на възраст от 5 до 7 години.
Максимален брой участници: 50 детски градини – първите 50 градини, които изпратят имейл за участие, ще бъдат включени.
Какво представлява конкурсът?
Децата ще получат специално написана приказка, в която липсва краят.
Тяхната задача е:
Да измислят и напишат свой собствен финал на приказката (без използване на изкуствен интелект).
Да нарисуват шест сцени от приказката, като всяка сцена пресъздава ключов момент:
Сцените, които трябва да бъдат нарисувани:
Началото на приказката – представяне на героите (Липа, Лайка и Лавандула).
Първата им среща с предизвикателство в гората.
Срещата им с бръмбара в тъмната гора.
Светулките, които помагат на героите да намерят пътя.
Разгръщането на конфликта и моментът на осъзнаване.
Щастливият финал, измислен от децата.
Награди:
Голямата награда за най-добър завършек на приказката и най-добри 6 рисунки : 2000 лв дарена от СловоЗдрав ( ако бъде одобрена творбата от една градина, а рисунките от друга, наградата се разделя на ДВЕ )
6-те най-добри рисунки ще бъдат публикувани във фейсбук страниците и платформата "СловоЗдрав".
Утешителни награди:
Грамота за всяка участваща група.
След като се издаде книжката с приказката, всяка участваща градина ще получи 1 брой от изданието, а всяко дете, взело участие, също ще получи своя собствена книжка.
Цели на конкурса:
Да насърчим творческото мислене и въображение на децата.
Да ги запознаем със света на лечебните билки по забавен начин.
Да изградим мост между природата и детското творчество.
Писател на приказката: г-жа Галена Върбева
Организатор: "Билките оживяват чрез децата”
Поръчител: "СловоЗдрав” и вестник "Предай нататък здраве” slovozdrav.bg
Издател на приказката: "Магията на Българската роза" ООД
Как да участвате?
Записване за участие: Изпратете имейл на [email protected] до 15 април 2025 г. с информация за градината, името на групата и броя на участниците.
Предаване на творбите: Финалът на приказката и рисунките трябва да бъдат изпратени до 31 май 2025 г.
Всяка детска градина изпраща само една групова творба (един завършек на приказката + шест рисунки).
За въпроси и заявки за участие: [email protected]
Важни срокове:
Записване за участие: до 15 април 2025 г.
Краен срок за предаване на творбите: 31 май 2025 г.
Обявяване на печелившите: 30 юни 2025 г.
Представяме ви и приказката на Галена Върбева, върху чийто край ще работят децата:
Помощта на верните приятели
Времето се затопли. Във вълшебната билкова градина настъпи пролет. Природата се събуди за нов живот. От ден на ден билките добиваха нови цветове. Край градината ухаеше на приятен аромат от различните омайни билки.
Една сутрин две птиченца запърхаха с крилца край вълшебната градина. Едното каза:
- Какъв прекрасен аромат! Усещаш ли?
- Да!- съгласи се второто. – Радвам се, че кацнахме точно тук.
- Ще разкажем утре и на Ванката за тази чудна градина. Той толкова ще се зарадва.
- Да! – отвърна второто птиченце. – Тъкмо ще му стане по- добре сега, когато е болен. Той обича горските билки и може да се почувства по- добре като знае, че те вече имат нови цветове.
В това време, техният разговор слушаше Липата. На нейните клончета бяха кацнали двете птиченца на сянка. Долу в ниското пък се случиха и Лайката и Лавандулата.
Когато двете птиченца отлетяха, Лайка погледна нагоре към Липа.
- Болен? Чухте ли, Ванката е болен?
- Може. Може да е настинал.
- Може и да го боли коремче – добави Лавандула.
- Каквото и да е, болен е. Трябва да му помогнем. Той е наш добър приятел. Наш и на цялата билкова градина – отвърна Лайка.
- Да! Трябва да му помогнем. – съгласи се Липа. – Не можем да го оставим. Какво ще кажете да отидем да го видим. Ще му занесем и билков чай. И то от новите ни цветове. Знаете колко го обича.
- Да! – съгласи се Лайка. – прави сте! Точно тъй ще направим. Нали затова ни наричат горски билки! Не може точно на него да не занесем топъл билков чай.
- Приятели, къщичката на Ванката се намира след края на гората и дървеното мостче. След него се виждат първите къщи на селото – каза Лавандула. – Далече е. Трябва да прекосим не само вълшебната градина, но и цялата гора.
Лайка и Липа се спогледаха.
- Е! Какво пък, нека я прекосим!
- Дали ще се справим? – попита Лавандула.
- Ще се справим! – каза решително Липа. – Щом сме заедно!
Речено – сторено.
Трите горски билки се сбогуваха със своите приятели Шипка, Мащерка, Мента, Невен, Равнеца и другите и тръгнаха на път. Трябваше да помогнат на своя приятел Ванката. Той толкова ги обичаше и им се радваше. Дори идваше да ги вижда, когато навън беше студена зима. Днес беше техен ред да го видят и да му помогнат. Така правеха верните приятели.
Чакаше ги дълъг път.
Когато Липа, Лайка и Лавандула излязоха от вълшебната градина, слънцето клонеше към залязване. Небето беше обсипано с червеникави облачета.
Малко преди началото на тъмната гора, трите билки изведнъж чуха жужене и меден глас. Беше пчеличката.
- Хей здравейте, накъде сте тръгнали? Защо сте излезли от вълшебната градина?
Първа започна Липата.
- Здравей, мила пчеличке! Отиваме да видим нашия приятел Ванката. Разбрахме, че е болен и искаме да му занесем пресен билков чай.
- Добре сте го измислили! – каза пчеличката – Но може ли да дадете и на мене? Аз също го обичам! Особено с пресен мед!
Трите билки се спряха и се спогледаха. Лавандула попита несигурно.
- Да й дадем ли? Та аз имам само две цветчета.
Липа погледна към Лайка.
- Ами то и аз имам две. Ранна пролет е! По това време е нормално да имаме по- малко цветчета – сподели Лайка.
Липа също имаше само две цветчета.
- Какво пък, нека да й дадем. Пак ще остане по едно цветче за Ванката!
Трите билки се съгласиха да й дадат. Трогната от жеста им, пчеличката каза:
- Мили мой билчици, ето ви това мъничко перце. Ако попаднете в опасност по пътя си, потъркайте го и аз ще се притека на помощ.
Билките благодариха и поеха към все по- здрачаващата се гора.
I изпитание:
Тъмната гора през нощта
- Приятели, май не трябваше да тръгваме! – изплака по някое време Лавандула.
- Защо? – попита Липа. – Страх ли те е?
- Да! Страх ме е от тъмното. И то насред гората.
- Щом сме заедно, ще се справим! Нищо лошо няма да ни сполети!
- И все пак – добави Лавандула – може и да не успеем да стигнем до края на приключението.
Внезапно трите билки усетиха от една посока силни горски звуци, от друга- птичи крясък; в далечината пък ръмжене. По-нататък се чуваше плискане на вода. Тримата бяха в гората посред нощ.
- Приятели – каза Липата, малко уплашена – трябва да спрем. Няма да успеем да излезем от гората. Много е тъмно и не се вижда пътечката. По- добре да спрем тук и да си направим лагер, за да се постоплим.
Речено- сторено.
II изпитание:
Преследвачът и светулките
Тримата приятели тъкмо седнаха да се стоплят и да поговорят, когато един голям черен бръмбар спря пред малкия им лагер.
- Хей вие, накъде сте тръгнали? И защо сте излезли от вълшебната градина?
Този път първа започна Лавандула.
- Отиваме да видим нашия приятел Ванката. Разбрахме, че е болен и искаме да му занесем пресен билков чай.
- Добре сте го измислили! Но защо не ми дадете и на мене? Аз също го обичам!
Трите билки пак се спогледаха. Лавандула попита несигурно:
- Да му дадем ли? Та аз останах само с едно цветче.
- И аз – отвърна Лайка. – Ако дам последното си цветче, няма да остане за билковия чай на Ванката.
Този път билките не можаха да дадат от вкусния билков чай на бръмбара.
Макар и да бяха мили, той се ядоса, духна огъня и разтури лагера им.
- Тъй ли било! Тогава целите ще ви изям!
Билките се уплашиха и се разбягаха в различни посоки.
- Знаех си, че няма да успеем – извика Лавандула – Защо ни трябваше да тръгваме?
- Когато сме заедно, нищо лошо няма да ни сполети – извика Липа докато бягаше.
- Ей там виждам светлинка. Сигурно е горска къщичка. Да се скрием.
Липа бягаше най- бързо от тримата, но беше много тъмно и тя не виждаше пътя през дърветата. Бръмбарът я подгони.
В този момент от горската къщичка наизлязоха светулки. Много светулки. Мракът на гората проблесна в сребристо от малките им фенерчета.
- Хей вие, накъде сте тръгнали? Защо сте излезли от градината си?
Лайка ги чу, понеже беше най- близо.
- Отиваме да видим нашия приятел Ванката. Разбрахме, че е болен и искаме да му занесем пресен билков чай.
Светулките зажужаха. Една от тях каза:
- А защо бягате?
- От бръмбара. Той подгони мен и приятелите ми.
- Ако искате да ви скрием в нашата къщичка, трябва да ни дадете малко билков чай.
Липа, Лайка и Лавандула спряха край дънера на едно голямо дърво и се спогледаха. Лавандула пак отрони:
- Ето, знаех си, че няма да успеем! Ако сега дадем и последните си стръкчета чай, за какво да ходим при Ванката? Какво ще остане за него?
- Мили светулчици, съжаляваме, но няма да можем да ви дадем от нашия чай. За болният ни приятел няма да остане. – каза Липа, когато отново наближи светналата в мрака къщичка.
- Нищо! – помисли царицата им. – нищо! Хайде, скрийте се тук на топличко и на светло, че бръмбарът сигурно още ви търси из гората! Бързо, ей там е!
Трите билки останаха през цялата нощ при добрите светулки. На сутринта, по ранни зори излязоха от къщичката. Навън вече не ги дебнеше опасност. Можеха да продължат пътя си.
III Изпитание:
Загадката
Когато излязоха от гората, пътят внезапно свърши при извитото дървено мостче. Долу в ниското, в бистрите хладни води плуваха рибки.
- Ние успяхме! – извика Лавандула. – Най- сетне стигнахме до мостчето. Справихме се и с тъмната гора и с преследването на бръмбара и ето – вече наближаваме селото на Ванката.
Тримата приятели се зарадваха и забързаха крачка.
И точно там, точно до самия ръб на мостчето, когато всички бяха сигурни, че ще успеят, изведнъж над главите им бръмна една оса.
- Хей вие, накъде сте тръгнали? Много сте далече от вълшебната градина?
- Да! Отиваме да видим нашия приятел Ванката. Разбрахме, че е болен и искаме да му занесем пресен билков чай – каза Липа.
- Добре сте го измислили, но защо не дадете и на мене. Аз също го обичам!
Трите билки тъжно се спогледаха
- Пак ли! Как да й дадем като имаме само по едно стръкче! Защо трябваше да преживеем всичко до тук, да минем през цялата гора, да стигнем до селото, и накрая да не можем да занесем билков чай на Ванката?
- Съжалявам, но не можем да ти дадем чай! Няма да остане за нашия приятел, а тримата имаме само по едно стръкче.
- Щом няма да ми дадете билков чай, няма да ви пусна да минете по мостчето.
Билките се уплашиха като видяха голямото й отровно жило. Знаеха, че и тя като бръмбара ще ги подгони, ако бяха решили да бягат. Започнаха да я молят да ги пусне.
- Добре. Ще ви пусна да минете само ако отговорите на моята гатанка!
" Черноока досетлива –
работата ми отива.
Бързам да се прибера,
с малка кошничка в ръка!
Във задачки и тревоги,
с моите дружки бързоноги.
След като от цвят на цвят,
сбираме ний аромат…
Пърхаме на върволица,
тук е нашата царица!"
Трима сте, затова имате право на три отговора.
Лавандула се замисли.
- "Пърхат" от цвят на цвят! – Ами не е мушица, не е светулка, туй ще е… пеперуда!
- Не! – отвърна осата и се намръщи. Погледна към Лайка.
- Е добре. "Черна, малка, досетлива… работата й отива". Няма да е черният бръмбар, а несъмнено нашата баба Мравка работлива.
- Не! – поклати глава осата още по- категорично.
Сега всички погледи бяха вперени в Липа. Сърчицата и на трите билки затуптяха бързо.
Дали е птичка или е мушичка, тя не знаеше отговорът. Но нямаше и право на грешка. Последният, третият отговор… беше нейният!
Тогава тя се сети за перцето на пчеличката в джоба си и тутакси си спомни нейните последни думи.
"Мили мой билчици, ето ви това мъничко перце. Ако попаднете в опасност по пътя си, потъркайте го и аз ще се притека на помощ".
Само на нея успяхме да дадем от билковия чай, дали тя няма да може да ни помогне в отговора на тази загадка?
Липа потърка перцето и тоз час пчеличката се появи сред тях. Осата много се изненада да я види и тутакси побягна към гората. Двете – пчелата и осата никога не са били добри приятели!
- Здравейте, билчици добри!
- Ти ли… ти ли беше отговорът на загадката? – попита Липа с усмивка.
- Вярно да! Пчеличките " пърхат от цвят на цвят и сбират аромат" – съгласи се Лайка. – Видяхте ли приятели? Самият отговор "долетя" при нас, за да ни помогне да стигнем до къщичката.
- Сигурно затова осата не каза нищо повече, а побягна в гората!
- Благодарим ти пчеличке! – каза Лавандула.
- И аз ви благодаря, мили мои! Като стигнете в къщичката на Ванката, потъркайте пак перцето, и аз ще дойда и да ви донеса вкусен мед за билковия чай. Така той ще се излекува още по- бързо.
Трите билки се съгласиха и поеха към дървеното мостче, за да влязат в селото. Сега вече нищо не можеше да ги спре да помогнат на своя верен приятел…
Галена Върбева
| 3 | 0 |
