Филмите са навсякъде. И то буквално. Ако до преди няколко години не можехме да бъдем толкова големи оптимисти, за да повярваме, че български тв продукт ще ни задържи пред малките, а и пред големите екрани, то нещата вече са други. В градския транспорт телефони звънят с мелодията от "Стъклен дом"; във facebook сред новите снимки на приятелите ви и обновените им статуси, попадате на фрази от "Под прикритие". Да, българско кино бавно, но сигурно, излиза от дебрите на забвението. Крайно време беше.
Родната филмография е преживяла много възходи и падения. От силните времена на българската киноиндустрия през 70-те и 80-те години на миналия век, през абсолютната кома след 1989-та, та до днес - когато българските ленти доближават максимално световните.
Дойде време за ново начало. 2010-та беше годината, която събуди нашето кино. Тогава се появиха счупилият всички рекорди по гледаемост "Мисия Лондон", както и телевизионната сага "Стъклен дом", която показа що е то успешен сериал, макар превантивно да бяхме заредени с голяма доза недоверие. И най-хубавото, всъщност беше, че млади актьори изгряха на небосклона. Те направиха продукциите не само качествени, но различни и свежи. Повярвахме, че идва ново поколение таланти.
И една тема започна да вълнува всички: младите български актриси. Красиви, интересни, някои от тях все още учещи се да бъдат това, което искат да са, но всички - вече абсолютни звезди за нашите мащаби.
Радина Кърджилова и Луиза Григорова, двете лолити от "Стъклен дом" предизвикаха истински фурор не само на екрана, но и извън него. Луиза, вече опитна пред обектива - като успешен модел - а Радина съвсем непозната на масовия зрител, дълбока и инетресна. Възпитаничките на Филмовата академия трябваше да покажат, че добрата актьорска игра не е мираж и че не възрастта е определяща за нея. И си личеше, че дават всичко от себе си, а и отдавна са чакали своя звезден миг. Според много от феновете им, двете приемат известността и отговорността си на популярни лица достойно. Колкото и различни да са, хубавите жени някак винаги си приличат. Или поне според периодично моногамния масов зрител. А нито актьорите, нито продуцентите се притесняват да признаят, че се борят именно за неговото внимание и комерсът е по-скоро синоним на успех, а не на липса на идентичност.
Световната тенденция модели да стават актриси не подмина и България - първа беше Диляна Попова, синеока хубавица, с отдавна запазено място по подиумите и в светските колонки. Но колкото и да се напъваме да кажем, че е сред любимите ни актриси, трудно е. Истината е, че не успя да скрие, че всичко, което може, е да бъде себе си. А това отдавна не е достатъчно, за да се наречеш актриса. Пред огледалото вкъщи - ок, но защо в прайм тайм-а от екрана на телевизора?
И все пак, манекенките могат да бъдат адекватно поставяни в сценарии. Няма съмнение коя е тазгодишната изненада от малкия екран. Тя е на 26, един от най-успешните ни модели, работила по цял свят, майка на четири деца и станала ужасно симпатична с ролята си на Съни в "Под прикритие". След като години наред кариерата, а и личния й живот (тя е на подиума от 15-годишна, а от 18 е омъжена) бяха гледани под лупа и разпъвани на кръст, Ирена заби всички хейтъри в земята и смрази с талант. Истински, некултивиран, органичен. И въпреки че никога не беше заставала пред професионална камера, показа, че всичко е въпрос на дарба и много труд.
Оставяме специално местенце за още по-крехката Яна Титова, която направи разтърсваща роля като любимата на Иван Бърнев, Нели, в "Стъпки в пясъка". Макар и награждавана с "Аскеер", театралната школовка, пословична у нас, не попречи на Яна да разплаче цял един кино салон. Този, в който аз изгледах филма на Ивайло Христов. Да, до болка позната българска история, но как изиграна! Това беше поантата. И няма как до великан като Бърнев да не застане поне наполовина толкова убедителна актриса. Яна Титова даде сериозна заявка за бъдещето си в киното.
А едно очарователно момиче, с лунички и нрав, досущ като тези на Пипи, направи лъвски скок от театралната на голямата сцена. Преди по-малко от година "HDSP Лов на дребни хищници" ни представи Силвия Петкова, а в скоро време чакаме и новия й проект, където ще снима под немска режисура. Жалко, че първо чухме името й не като обещаващ млад талант, а като нежната половинка на Калин Врачански, но все пак. Понякога любовта услужливо отстъпва мястото си на по-креативни занимания.
Дали защото жените са нарочени едновременно и за девици, и за грешници, тези от родния екран понесоха и славата, и трънливите венци. Освен най-харесваните във facebook и къде ли още не, те са и най-коментирани и компрометирани за какви ли не свои похождения. Но понеже шокиращи сценарии в наши дни едва ли има, с какво ли може да бъде изненадан зрителя, освен с такива от личния живот на актрисите. Радина, например, изобщо не се поколеба да отвори широко вратите на спалнята си и да ни запознае подробно с някои от бившите си, а и с настоящия си любим - той, всъщност, е такъв за още много жени. Деян Донков. Цялата тази детска откровеност с единствената цел да бъде тя, себе си, и да не позволява никой да и налага цензура. За което може би вече съжалява, но тежка е понякога царската корона. Едно може да й се признае, колкото и преиграна да изглежда понякога житейската й роля на drama queen и "клечка за много кибрити"*, тя е чудесна и завладяваща на екрана, така че не би трябвало да се вълнуваме какво прави под собствените си чаршафи. Те са си нейни.
И може би е крайно време предразсъдъците да останат извън потребността ни да се усъвършенстваме като зрители. Защото иначе - какъв продукт очакваме да получим? Ако успеем да оставим балканските синдромни на нощното шкафче, дори само когато отиваме на кино или сядаме пред телевизора, може би ще видим иначе невидимото. Не всичко е несправедливо, не всичко е това, което очакваме да бъде, не всичко е предвидимо. А и обикновено нещата, които дълго време са се бавили, когато станат факт - се движат по-бързо, отколкото мислите на предубедения могат. Те са, нови и до вчера никому неизвестни, днес вълнуват всички. И няма нужда талантът да има каквото и да е общо със суетата. Дори напротив. Всичко, което трябва да направим е просто да оставим времето да направи своя естествен подбор.
* цитат от интервю на Радина Кърджилова за сп. Ева - бел.авт
| 18 | 2 |
