Влизам, окото ми хваща някакъв шал. Квадратен е, казва тя, и вади още един подобен. То май всичките са, допълва.
Пипам някои от дрехите. Харесват ми. Разглеждам още малко. Питам я дали тя е Кристина Сивилова. Тя е.
Обяснявам ѝ как съм разбрала за това прекрасно магазинче. Което, впрочем, намерих съвсем скоро, и то случайно. Минавах оттам, беше затворено, изглеждаше уютно. Сега съдбата отново ме върна в СКРИН.
Звучи приятен джаз. Мимоходом Кристина ми споделя как е искала да направи малък винтидж бутик с дрехи втора употреба и най-различни аксесоари, които напомнят за определени епохи. И това е нейната сбъдната мечта. Решавам, че искам да знам и подробностите...
Всяко начало е трудно. Как се престраши да започнеш с това начинание?
Всичко се случи малко след като напуснах работа. По-скоро обратното - преди да напусна работа, вече знаех, че искам да правя нещо за себе си, сама да придвижа проект от начало до край. Така превърнах едно свое хоби в работа, а по настоящем ми вади и хляба, така че формулата се допълва брилянтно. Естествено, имаше си своите трудности в началото, които ме стряскаха, като бюрократичните подробности около отварянето и самото намиране на мястото, тъй като много държах да е в района на "Малките пет кьошета". След като намерих мястото, стоката вече беше заредена и СКРИН стартира с много приятели, с много настроение.
А как намери помещение на перфектното място?
Търсих го около два месеца, тъй като, предвид населеността на всички магазинчета и заведения в периметъра, е много трудно да се намери нещо празно, което току-що да бъде освободено. Но имах късмет, защото една сутрин, преминавайки оттук за кафе, видях табела "Дава се под наем". Обадих се и те ми казаха, че вече не се дава под наем. Историята е много смешна, защото май все пак успях да ги заразя с ентусиазма на идеята си и малко по-късно се случи и старта.
Преди това си напуснала работа, как взе това решение?
Напуснах работа, тъй като се задържах дълго на едно и също място. По професия съм рекламист, продавах реклама - в случая преса, в огромна медийна група. Така шест години и половина. Чувствах се много комфортно, растях - те с мен, аз с тях, и всичко беше страхотно. Останах много близка с хора, с които съм работила. В един момент обаче почувствах вътрешен интерес сама да стартирам нещо. Напускането ми нямаше пряка зависимост с това дали ми е доскучало, или не, дали ме издържа добре, или не... По-скоро имах потребност от ново начало.
Мислила ли си да разчиташ на някой друг, който да работи в магазина?
Да, но се оказа, че безработицата явно е някакъв мит. Хората просто не желаят да работят почасово, или пък средствата им се струват недостатъчни и нямат желание. Малко съм объркана в тази посока. Обратно на логиката, когато предложиш занимание, и то приятно, за два-три часа като ангажимент, те отказват. Търсят нещо, което е на цял работен ден, по възможност да нямат никакви натоварвания и финансови отговорности, и по тази причина все още нямам човек, който да ми помага.
Защо именно СКРИН?
От една страна името е свързано с факта, че скринът е една от първите асоциации, от която вадиш нещо старо, нещо с много история, а дрехите втора употреба са точно такива. А от друга, е абревиатура от букви в имената на хората, които участваме в този проект.
Имаш много красива книга за похвали и оплаквания...
Един такъв магазин е рециклиращ по своята същност – не само заради дрехите, а и заради останалата част от нещата. Затова и табелите за пушене, книгата за похвали, хартиените торбички с ръчни печати от растително мастило, етикетите... всичко е ръчно направено. А и останалите неща, които ползвам, се стремя да бъдат рециклирани и да им дам нов живот, да са част от интериора.
А радио-грамофона и телевизора как успя да ги намериш?
Тях си ги събирам, тъй като, живеейки в центъра, разполагам с три големи тавана и добри съседи, на които честно им казвам, че искам да им взема радиото, и те ми го преотстъпват. Понеже не са се отнасяли много грижливо, трябва да го лакирам, почистя... А другите неща, на които съм дала втори живот – столчетата, са от мои приятели, които ми ги бяха заделили. И кашоните – "секциите за аксесоари" - съм си ги правила аз.
Как ти хрумна да използваш тези мебели като интериор?
Винаги съм имала хоби да събирам стари мебели и да им отделям внимание, като ги украсявам по някакъв начин. В дома ми също присъстват такива, които тук не можаха да намерят място. Като че ли всички в моето обкръжение знаят за това хоби и ми подаряват всякакви вещи. Определено предпочитам предметите с история, отколкото чисто новите. СКРИН носи точно тази идея – не че човек не може да закупи какви ли не мебели, откъдето поиска. Задачата беше старите мебели да влязат в употреба отново.
А картините?
Картините са всъщност една приятна покана от моя страна към Венци Диков, който е художник по мой вкус и присъства с тези три платна в момента. Всъщност неговите картини си намериха много коректно място тук – моята публика има интерес към него, което го разбрахме впоследствие. Магазинът не остава сам по себе си място за дрехи и аксесоари, а има и допълнителни неща, които го развиват.
Нека си поговорим и за главните герои в СКРИН - дрехите. Как точно правиш подбора?
Подборът го правя по-скоро по обратен ред, свързан е с аудиторията и с хората, които употребяват дрехите, Те са на средна възраст между 30 и 45 години, често работят в офиси и са на високи длъжности - по тази причина търсят дрехи бизнес-клас. Нямаме нищо стрийт или формат за "разходка в парка". Тези хора имат интерес към марки, които все още не присъстват в България, което е и част от мотивацията ми за отваряне на такъв тип магазин. Те са достъпни в световен мащаб, но не и в България и по тази причина клиентите ми пътуват, купуват си, но тук могат да си ги набавят на по-ниска стойност и в перфектния им начален вид, тъй като повечето дрехи са нови. Поради тази аудитория се налага и този стил на дрехите.
Колко често зареждаш нещо ново?
Принципът е при приключване на някаква серия да заредя изцяло нова от нея. Например има силни етапи на рокли, ризи. Те се изчерпват в рамките нa eдна седмица и аз ги допълвам. Не правя този тромав формат на цялостно изчерпване на стоката и после цялостно зареждане – чисто маркетингово не е обосновано и така бих загубила процент от хората.
Кога пазаруват клиентите?
Пазаруват обвързано със средствата, които получават. Научих, че авансът е много силен мотив за пазаруване. Краят на месеца е тежък, тогава настъпва приятелския момент на "би ли ми запазил". Звънят ми по телефона : "Много харесвам една риза, обаче нямам възможност в момента да я купя... моля те, запази я."
А обвързано с часовете на деня?
Пазаруват около обедната почивка, тъй като я използват нерационално по мое мнение. Хапват нещо нездравословно на крак, като например парче пица, и крадат от времето с цел пазаруване в моя магазин. След работа около пет и половина-шест започва една силна вълна до около осем и половина – може би и заради самата локация. Изцяло подчиних работното си време на търсенето.
Имаш ли редовни клиенти?
Да, имам един контингент, който е много забавен, защото вече се престраши да си прави поръчки. Това е така нареченото редовно ядро. Те приблизително знаят кога зареждам или ме питат и си поръчват това, което биха искали да притежават. Описват го, почти го изиграват – много са артистични! Елек с ей-такива джобове, по този начин. Споделят и цели истории: "Ще ходя еди-си-къде, на море, с не знам-си-кой и ми е нужна такава и такава рокля."
Как се справяш с конкуренцията?
В този бранш стоките са единични бройки, в един размер и един вариант. Почти няма повтаряемост на стоката в моя магазин и другите, прилежащи тук, на улиците. Няма дърпане на аудитория – аз от тях, или те от мен. В класическия смисъл на думата, конкуренция не може да се отбележи, че има. По-скоро ценово би трябвало да се гледат нещата, но ние сме горе-долу в едни параметри.
Кое е основното предимство на една жена в този бизнес?
Комуникацията. Жените са по-топли и по-меки като начин на разговор, а в такъв магазин човек идва да си купи надежда, както се казва. И да си прекара приятно времето, ако може и нещо да си избере. На първо място е разговорът с хората. Те идват с претрупани глави и им се иска да получат нещо допълнително. Мъж може би също би се справил добре, ако има сходна на моята професия, тоест ако е работил с хора.
По какво се различават жените и мъжете като клиенти?
Мъжете са по-претенциозни, със завишени очаквания от това, което купуват – те искат допълнителна стойност към самия продукт. За тях едни дънки имат натовареност да се ползват и в работен аспект, и в свободното време. Понеже мразят да ходят по магазините, трябва да са и вечни, и много стават параметрите... Те пазаруват ужасно странно и винаги с придружител.
Как се придвижваш в града?
Пеша. Обичам да се разхождам и така минавам повечето разстояния.
Какво е перфектното облекло за офиса?
Аз излизам от офис средата и съм се наситила на офис облекло, така че няма да съм много ласкава. Класът неща, които би следвало по етикет да се носят са много преиначени и са свързани с много влияния, които в момента съществуват като течение в музиката... Те не са това, което би трябвало да бъдат. Мъжете много стриктно се придържат към тъмните гами и не са смели в избора си на цветове, явно има някаква народопсихология в това. Дамите пък "крещят", обичат страшно много аксесоари, безобразно количество пайети, пера и каквото се сетите още, но това не е моята публика, така че се радвам, че съм си намерила друга среда.
Какво предпочиташ да носиш на работа?
Това, с което съм в момента, е най-удобното. Деним в тъмен вариант и риза. Общо взето, придържам се към по-... мразя думата "изчистени", но горе-долу към този формат неща.
А за вечер с приятелки...
...обичам да сложа нещо пухкаво, нещо "роклесто", нещо, което да е приятно за носене.
Аксесоарите?
Обикновено са от сребро и имам силно предпочитание към по-едри бижута, но единични. Ако може да е едно, и да е голямо!
Какво да очакваме от СКРИН?
СКРИН ще продължава да се развива в няколко посоки. Спрямо дрехите - есенно зареждане, а като идеи – гостувания на мои приятели, които ще бъдат обявени на фейсбук страницата ни и съответно ивентите около тях.
А планираш ли онлайн магазин?
Това би извадило физическата аудитория от магазина. Онлайн пазаруването е нещо страшно удобно, но е за сегмент, който още не съм напипала, тъй като това по идеята си са хора, които физически няма да дойдат до магазина. На мен ми се иска да работи това място във варианта, в който е и да го "отъпкват", да го почувстват. Не мога да си представя в онлайн формат да се усети атмосферата на мечето и стола, или стария грамофон. Там просто ще има снимки на дрехи. И толкова.
Трите думи, които те описват най-добре?
Ау...ами...
Добре, четвъртата - зодията ти?
Зодия близнаци съм, с асцендент лъв. В този смисъл съм леко авторитарна, бърборива и безумно емоционална!
Кристина ни довери, че скоро в СКРИН ще има и натурални сапуни. Но не какви да е, а правени от нейна приятелка по "революционна", суха технология, вместо чрез разпространения метод на варенето. Само чакаме да узреят!
СКРИН се намира на ул. "6-ти септември" 43 и е отворен от 11 до 19:30, само че не и в неделя.
| 19 | 0 |
