Слънцето огрява прашните улици и замислените лица на хората. Часът е девет сутринта, а една жена се е запътила към своя офис. Тя е Джил Ейбрамсън и трепери от вълнение. Това е първият ѝ ден като изпълнителен директор на New York Times, както и първият път в 160-годишната история на вестника, когато жена ще има честта да заеме най-отговорния пост.
Разказаното се случва тази година, датата е шести септември. Месец по-късно Джил Ейбрамсън споделя открито пред The New Yorker за отговорността да управляваш един от най-влиятелните вестници на Америка и в същото време да останеш верен на себе си. Какво е да бъдеш супержена и да знаеш, че ще промениш историята, вижте в следващите редове.
По професия Джил Ейбрамсън е разследваща журналистка. В редакцията на New York Times постъпва през 1997г., след като близо 10 години е работила за Wall Street Journal. Всички я познават, наричат я безцеремонна и заплашителна, а според нея животът и събитията, с които се е сблъсквала през годините, са я направили такава. Преди е била просто уверена.
Със завиден опит зад гърба си, 57-годишната Джил съветва младото поколение да не бъде толкова вманиачено в постъпките си. Разказва, че когато е била на 20, е смятала всяко свое действие за решаващо, а не дай си Боже нещата да не потръгнат, е обвинявала винаги себе си. Днес тя разказва, че журналистиката винаги ѝ е била страст, но не е прекарала студентството си с книга в ръка. Посещавала е най-различни мероприятия, които са благоприятствали за необятната ѝ обща култура.
Като младо и мотивирано момиче, Джил е следвала другата си страст - актьорското майсторство. Участвала е в немалко пиеси, след което е работила и в рекламни агенции. За да открие професията за себе си е преминала през няколко различни позиции. Опит, който винаги идва в полза.
Ейбрамсън смята, че всички, които искат да се развиват, трябва да живеят с широко отворени, копнеещи за знания, очи. Човек трябва да бъде креативен, дори когато се храни. В противен случай рискува да загуби живеца, който му е нужен, за да се чувства пълноценно на работа. През всички тези години, когато се е налагало да се доказва като креативен гений, Джил се е вдъхновявала най-много от нетипичното. Тя, освен редактор, е човек на изкуството, но не на онова, масовото, а на изкуството в неприемливи форми, носещи скрити послания.
Жената зад New York Times призовава всички жени да изглеждат и да се чувстват като богини. Привърженичка е на идеята, че жената трябва да бъде оселпителна без значение къде се намира. Като модел за подражание на много преуспели дами, винаги се старае да показва най-доброто от себе си. Не че няма лични проблеми, просто хората не трябва да знаят за това. Успешният ръководител раздава усмивки и вдъхновение.
И макар женското лидерство в свят на мъже-диктатори да остава рядко срещана действителност, New York Times успяха тотално да разчупят стереотипа. Оставиха се в ръцете на жена, за да покажат, че полът е от значение само за онези, които дръзват да поставят граници в съзнанието си.
| 147 | 5 |
