Българите били на първо място по изучаване на чужди езици в Европа. Англичаните – на последно. Знанието е път към успеха, а по презумпция това митично същество е извън пределите на нашата страна. Гражданите на света отиват и учат в друга държава, за да се сдобият с професионална квалификация, за да срещнат нови хора и да опознаят и други реалности, освен тяхната собствена. Българските абитуриенти искат да заминат "на всяка цена". Ама какво ще учат, дали ще се справят – тях това не ги касае. Искат просто да се махнат оттук. Без да си дават сметка, че като не полагат усилия, навсякъде ще са сред последните дупки на кавала.
За да замине едно българче да учи в Англия, трябва или родителите му да ипотекират панелния апартамент, колата втора ръка и къщата на село, или самото то да тегли кредит от държавата. Чуждата.
Когато му отпуснат студентски кредит, то взима огромна сума, която покрива обучението му от 3000 паунда на година за бакалавър. Без кредит трудно би се реализирала тази идея, тъй като социалното положение "сервитьорка на пълен работен ден-студент редовно обучение" не важи на Острова. Студентите имат право да работят по 16 часа на седмица, което, както се досещате, трудно би им покрило каквито и да е разходи.
Поне англичаните са широко скроени и не бързат да си взимат парите. Дават няколко години отсрочка и изобщо не гонят длъжника, ако той не получава 22000 паунда на година. Демек, ако не става за нищо и не успее да си намери високоплатена работа през следващите няколко години, човечецът се освобождава от тегобата да изплаща хилядарки цял живот.
Франция също отпуска помощи за бедните студенти в размер на 150 евро на месец безвъзвратно финансиране, в случай, че учащия има договор за наем на жилище. Договор за наем обаче трудно се подписва, тъй като повечето хазяи искат гарант с висока заплата и френско гражданство, който да погаси дълговете при евентуално напускане на неуспелия в интеграцията студент. Има и стипендия от 400 евро, за която обаче няма конкретни критерии. Проба-грешка, и ако стане – стане.
В Германия пък шансът за намиране на работа нараства с мащаба на града, в който студентът е попаднал, но отново има ограничение – 20 часа седмично. Както навсякъде, въпрос на самодисциплина е да съчетаеш умело работата с универститета. И все пак няма как едното от двете да не страда, в повечето случаи – образованието. В този ред на мисли би трябвало да заминават само хора, които са финансово обезпечени от мама и тате, и от тях се иска да си завързват новите запознанства и да си посещават лекциите.
Фунията на образованието само в България е застанала наопаки. "Записал" означава "завършил бакалавър" без абсолютно никакви главоболия. Така е впрочем и с гимназиите, които са "елитни" само в прес-съобщенията на министерството. Безплатен обяд няма. И колкото да промотират достъпното обучение на Запад, ние си знаем – не може да нямаш разходи в една от страните с най-висок стандарт в световен мащаб. В Дания, Англия, Германия, Холандия записваш свободно, понякога само срещу "скромна" сума пари, но после, а не си учиш уроците, а изхвърчаш. Та тегленето на кредит е опасно начинание, особено ако смяташ, че си отишъл на Острова за купона.
Трудностите през първите седмици на образование в чужбина са едни и същи за всички студенти. Културен шок, намиране на жилище, работа, приятели или липсата на такива. Свикването е труден процес, но пък човек среща толкова много нови хора и посещава невероятни места, така че бързо забравя носталгията по дома, която го гони. Българчето приема новите си съседи като консервативни, само защото са израснали в добре устроена система с правила, които се спазват. Тукашните своеволия никъде ги няма и това малко или много плаши.
Към всички западноевропейски университети има кариерни центрове, но те не са особено подходящи за хуманитарните специалности, твърдят студенти, сблъскали се с проблема "търсене на работа". Все пак има екипи, които биха помогнали на личността да си намери препитание. А работодателите не страдат от ксенофобия и са склонни да наемат някого заради уменията му, без оглед на гражданството, което по неволя притежава.
Спортът също е ценен навсякъде и за разлика от България, има огромни намаления за студенти, които искат да се занимават с физически упражнения. Още повече, намират се и безплатни открити комплекси с фитнес уреди или игрища, тоест остава само желанието за движение. Тук е необходимо цяло състояние, за да тренираш на спротна площадка, въпреки че отчитам факта – появяват се открити за ползване уреди тук-там. Вместо рекламна кампания.
Друга разлика между "нас" и "тях" е, че искаме всичко наготово. Ако може цялата информация за следването, заедно с таксите, стипендиите, подробностите около банкиране, застраховане, транспорт, прехрана и жилище да ни бъде поднесена на тепсия. Добре поне, че се извършва нещо като "естествен подбор" на студентите, които след БГ гимназията отпрашват на запад. С питане и в чужд университет се стига. Да не говорим, че повечето студентски програми се основават изключително на личния интерес и мотивацията. Насила никой не завършва, нито пък изобщо отива да учи там.
| 48 | 0 |
