Фатме се прибира вкъщи след работа, за да сготви на мъжа си. Няма нужда да пере днес – другата му жена вече се е погрижила за това. Юсеин се прибира, поздравява двете си съпруги, после трите си деца, и сяда да вечеря.
Това не е резюме на последния епизод на "Листопад". Историята на многоженеца е реална, а действието се развива в родопското село Рибново.
Юсеин Кунев се жени за Фатме преди десет години. Тогава той е на 22, тя също. Пет години по-късно, води вкъщи и любовницата си, която по случайност носи името на законната му съпруга. Оттогава тримата живеят в мир и разбирателство. Жените са приятелки и заедно отглеждат децата, които са родили на Юсеин – две момичета и едно момче. Поделят си и домакинските задължения, а едната работи в цех за френско бельо.
Две нощи в седмицата мъжът не се прибира. Тогава е при третата си жена – Невсе от Филипово. Тя също е сключила брак с него по мюсюлмански ритуал в местната джамия.
Многоженецът е единственият човек в България, който живее под един покрив с две жени, и се вижда официално и с трета. Фатме, Невсе и Фатме не се карат. Няма какво да делят. Те са доволни, че Юсеин се грижи за всички. Купува им златни бижута. И ги обича еднакво.
Противно на очакванията, семейната плетеница се приема много добре в Рибново. Родителите на Юсеин също одобряват трите снахи, а хората са свикнали да гледат необикновената фамилия заедно. По друг начин стоят нещата в родното село на най-малката съпруга Невсе. Във Филипово хората чупят колата на Юсеин с камъни и не възприемат неговата полигамия. Макар да нямат конкретна причина за това. Мъжът от Рибново е изградил път до къщата на баира. Бащата на Невсе пък е приел решението на двамата и не им се меси. И въпреки това обществото не зачита тази връзка.
Странно е как никой не се вълнува от усещанията на жените в тази ситуация. Всички осъждат многоженеца, мислят Фатме, Невсе и Фатме за луди. И за миг не се питат дали пък така не е по-добре. Вместо Усеин да остави едната, за да бъде с другата. Деца без баща. Жена без съпруг. Разбито семейство, а не пълна къща. Било то и с две съпруги.
Представете си за миг как делите мъжа си с друга. Изпитвате ревност, нали? И гняв. Един милион вътрешни противоречия. Веднага отърсвате от главата си тези мисли. Жената, способна на такъв компромис, или е безумно влюбена, или склонността към привикване с полигамията на мъжа се корени другаде.
Споменаването на многоженството неминуемо ни подсеща за религиозния контекст, в който най-често се срещат такива взаимоотношения. Когато се появява Исляма, мъжът е можел да има безброй жени и да прави с тях, каквото поиска. Да ги продава. Дарява. Преотстъпва. Да погребе жива рожбата си, ако е момиче.
Ислямът променя статуса на жената. Предупреждава мъжете, че е трудно да спазват справедливост при многоженството и призовава към моногамия, именно защото жените не трябва да са ощетени от връзката си с мъжа. Религията се стреми да улесни живота на своите последователи, затова все пак разрешава четири законни съпруги. Но това е само в случай, че мъжът може да се грижи за тях. Въпреки това процентът на мюсюлманите по света, сключили само един брак, е над 90%.
Не знам дали можем да отхвърлим многоженството, само заради собствените си предразсъдъци. Всъщност знам. Не можем. Особено когато съвременното общество се "радва" на широко разпространени проституция, незаконни бракове и изневери. Моногамията днес е формалност. А моралът е въпрос на лични принципи, не на обществени норми. Нетолерантността към тези, които съумяват да приемат полигамията като начин на живот, е първична и необоснована. Може би им завиждаме за семейното положение. Или просто е модерно да се отхвърля "различното", дори да е подкрепено от религиозни разбирания и културни особености.
Никой не може да ме убеди, че всички мъже имат щастлив брак. А нещастният съпруг търси утеха при друга жена. Той има интимна връзка с нея. Независимо дали някой е несъгласен с това или не е. Взаимоотношенията с друга жена имат сериозно отражение върху семейството. От друга страна, любовницата няма никаква гаранция, че в следващия удобен момент няма да бъде изоставена и опозорена. Както малко преди това се е случило със съпругата, без тя да разбере. Ето тази ситуация оправдава решението на проблема, което предлага Ислямът. Мъжът е неудовлетворен от първата си жена, но ще продължи да носи отговорност за нея. Тя пък няма да бъде изгонена от семейството. Няма да гледа сама децата си. А любовницата ще бъде законна съпруга на своя избраник.
Ислямът категорично отхвърля изневярата, а прошка за подобно деяние не съществува. Наказанието за прелюбодеяние, извършено от семейни мъже и жени, може да бъде и смърт. Неженените грешници пък се наказват със сто камшика. При такава изрична забрана, придружена със заплахи, няма друга алтернатива, освен оставянето на вратичка в религията. Законната полигамия.
Докато в България историята на Усеин просто ни се струва чудна, на Запад многоженството е тема-табу. То струва на държавата цяло състояние, заради социалните помощи, които огромните семейства получават. Само във Франция те са над 20 000. А децата в тях са повече от 200 000.
Френското правителство смята, че това е признак за ниска култура. Бедност. Все пак полигамия има в семейства от предградията на Париж, както и в Марсилия и Лион. И никой не се замисля, дали пък не става дума за толерантност и естествени потребности?
"Това е съпругата ми, а другите жени са ми любовници. Не зная във Франция да има закон, който да забранява на един мъж да има метреси.". Тези думи изрича 54-годишният малиец Азис Ф. пред френския съд. Той е обвинен, че живее с четирите си жени в условия на полигамия. Ако това се докаже, той и съпругите му ще загубят френското си гражданство и ще бъдат екстрадирани от страната, защото с допълнение от 2 октомври 1945 г. към закона, забраняващ на един мъж или жена да встъпват в граждански брак с повече от едно лице, се добавя и забраната на такива лица да се издава документ за законно пребиваване във Франция.
Дърважният бюджет не се интересува от интимните взаимоотношения в тези семейства. Само от техния резултат. Според закона всички деца под 15 години трябва да ходят на училище. Сега си представете две семейства от община Монтрьо например. Всеки мъж има по четири жени и общо 38 деца. На практика е невъзможно да се осигури качествено образование на всяко едно от тях, а нивото на престъпност нараства главоломно в квартали с многоженство. Тук се корени и негативното отношение на западния свят към полигамията. Поне към законната. Защото е обвързана с пари. А склонност към семейство с няколко жени имат само емигрантите.
Както стана ясно, именно в арабския свят многоженството е най-разпространено, защото е официално позволено от религията. Наскоро обаче в Египет се появи проектозакон, който дава право на съпругата да не се съгласи на съжителство с втора жена.
Основните доводи на противниците на тази идея били сведени до това как се чувства жената. От една страна, втори съпруги стават вдовици, разведени жени, или такива, навършили 30 години. За всички тях позицията на египетския пазар за булки е неизгодна. А многоженството ги спасява от самотата и ги обезпечава финансово.
Също така, според тези, които подкрепят полигамията, една жена страда, когато не може да изпълни сексуалните желания на съпруга си по една или друга причина. Тогава втората съпруга се явява като светлина в тунела. Семейството остава цяло, а мъжът – задоволен.
Многоженството зависи изцяло от нагласата на първата жена. За нашето общество подобни взаимоотношения не могат да съществуват. Май само на теория се отказваме от полигамията обаче. Статистиката* за връзките, в които лицемерието е двигателна сила, е красноречива. Всяко девето дете не е заченато от законния си баща. Това е в противоречие с всички етични норми, но обществото ни си затваря очите за тези данни. То може само да отрича семейства като тези на Юсеин или Азис Ф. Без да разбере същността на ситуацията. Без да погледне собствените си кирливи ризи.
Днес един на три брака завършва с развод. Не се знае колко от провалените семейства са пострадали от изневяра. Многоженството никога няма да бъде прието от западното общество. Жените в него обичат, но не биха били покорни. Мъжете пък не разбират същността на грижата за няколко жени. Чрез полигамията те просто биха избягали от отговорност.
Кой с кого има вземане-даване е обществена тайна. Всички знаят. Никой не си признава. Но нали сте чували френската (!) поговорка: "Можеш да намериш жени, които никога не са имали любовници, но е трудно да намериш такива, които са имали само един." **. Какво да се прави, западни нрави. Лицемерни и развратни.
*По данни от анкета на британски специалисти, проведена под ръководството на Робин Бейкър сред 5000 омъжени дами на възраст между 30 и 40 години.
**Франсоа дьо Ларошфуко
В текста е използвана информация от сайтовете www.politika.bg и www.e-vestnik.bg
| 18 | 4 |
