Безследно изчезнали

Шарена топка. Полита към земята, удря се и отскача, последвана от кълбо прах. Детски ръце, които я поемат и хвърлят отново. Топката се търкулва надолу по улицата, детето го няма, за да я хване. Остава само кълбото прах.

12 000 души са безследно изчезналите в България към момента. Общо 30 000 души се издирват годишно, като към тях спадат изчезналите от предишни години. За 2010 официално оповестените жертви на трафик са 500. Най-лесна "плячка" са децата.

Сестрите Белнейски, 11-годишният Пресиян от Шумен, 7-годишният аутист Веско. Изчезнали от дома си, обявени за издирване. Намерени. Мъртви. Познаваме лицата им, историите им. Хиляди други обаче никога не биват откривани. Остава надеждата, че някога ще прекрачат прага на дома. Измества я отчаянието, че близките никога няма да могат да им кажат последно сбогом.

По закон издирването на изчезнал продължава 20 години. Критични са първите няколко часа, когато вероятността за щастлива развръзка е най-голяма и всички сведения за липсващия са от значение.

През ноември в България ще стартира европейският спешен телефон 116 000. Той заменя националния 116 111. Целта на горещата линия, както досега, е да предлага помощ на близките на деца, които са изчезнали. В категорията "изчезнали деца” се включват родителските отвличания, международните отвличания, трафика на хора, непридружените деца-мигранти. Заедно с единния европейски номер се очаква да заработи и системата за ранно оповестяване "Амбър", наречена на деветгодишната Амбър Рене Хегерман.

На 13 януари 1996 г. детето е отвлечено, докато кара колело заедно с по-малкото си братче близо до дома на баба и дядо си в Тексас. Момченцето е единственият свидетел на отвличането.

Изнасилена и с прекършен врат, голата Амбър е намерена захвърлена в коритото на река. Случаят остава неразрешен. И така в следващите 15 години.

Бруталното зверство с малкото момиче е последвано от идеята за едноименния план при подобни случаи с деца. Закъсняла намеса, която спасява много други невинни жертви. Системата работи като показва снимки на изчезнали деца по улиците, в метрото, в големите магазини и офиси, на екраните за реклама и билбордовете.

Картината е сходна с тази, която ще видите ако отворите сайта http://lipsva.com/. Една карта на България, каквато никога преди не сте виждали. С 276 снимки на изчезнали хора на територията на цялата страна. Те са във вашия град, близки са на ваши близки, познати на колегата или на съседа от втория етаж. Може би сте се разминали преди ден-два на улицата. Но като че ли изображенията избледняват, на преден план излизат болката и отчаянието на роднините, на ръката, която е прибегнала до мишката и клавиатурата, защото ръката на закона се е оказала безсилна поне до този момент. Трафикът на хора е бизнес, чиито пипала се простират отвъд границите, законите и човещината. Болните умове се разхождат свободно по улиците. Замислете се. Ами ако следващите сте вие?