В началото искам да се извиня на онези, които ще се почувстват засегнати от този материал. Ако това ви звучи като оправдание – точно това е. Опитвам се да се поставя на мястото на жените, които биха прибегнали до чужда утроба, за да станат майки. Не мога. Затова подчертавам, че в този материал ще изразя само личното си мнение и обърканите си чувства.
Убедена съм, че закон за сурогатното майчинство в България трябва да има. Не за друго, а защото и сега това се прави. И лекарите го знаят, и адвокатите го знаят. И всички ние си затваряме очите. Ето защо тази процедура трябва да бъде легализирана.
Като чета материалите по проектозакона ми става ясно, че ще бъдат защитавани правата на семейството, осигурило генетичния материал, като между тях и сурогатната майка ще се сключва договор, в който ще бъде упоменато и заплащането на "услугата".
Това, което не ми става ясно, е – къде в цялата тази схема са правата на детето? То има право да бъде създадено, имплантирано, износено и после връчено на генетичните си родители. 9 месеца то ще се докосва до една утроба, ще има общо кръвообращение, ще чува един глас на жена, с която никога няма да има нищо общо. Жена-инкубатор. Жена, чиито гърди ще се препълнят с мляко, но то никога няма да достигне бебето. Защото на него предварително ще му е отнета възможността за избор. Да, млеката за кърмачета спасяват живот и са по-добрият избор тогава, когато няма друг възможен. Но на това бебе, износено в утроба-инкубатор, няма да му се дадат права да избира. То ще премине в ръцете на хора, чиито гласове не познава. Де факто то с нищо няма да се различава от нежеланото, износено с мисълта, че ще го изоставят и в последствие дадено за осиновяване, дете. Разликата е единствено тази, че хората, които ще го отгледат, ще имат спокойната съвест, че то носи техния генетичен материал.
Фетусът, ембрионът, плодът - всичко това са медицинските названия, които човек получава, докато е в утробата. Напоследък обаче се правят все повече проучвания и се знае, че мозъчната му активност започва някъде около 7-8 гестационна седмица. От тогава то има връзка с майката. После започва да чува, да докосва, да вкусва. Околоплодната течност на всяка жена е различна – вкусът ѝ се определя от много фактори. Ароматът ѝ е това, което привлича бебето към гърдите на майката, след като се роди. Малки жлези, разположени върху ареолите секретират флуид, който бебето разпознава.
Всичко това иде да покаже, че жената, която дава утробата си под наем, не може да бъде изолирана от процеса. Ако тя никога не докосне растящия си корем с обич, ако никога не му запее, ако сърцето ѝ не забие по-бързо, когато усети за пръв път движенията на бебето... Тогава какво ще си вземат онези, които са платили за въпросната утроба? Човек, който не е бил създаден с любов и не е получавал любов. А ако тази жена, под чието сърце той ще порасне, усети поне веднъж, дори за миг онова, майчинското чувство, как ще даде износеното и родено с мъка малко същество?!
Съжалявам. Нищо от тези чувства, нищо от тези емоции не може да бъде описано в закон.
А в същото време домовете за деца са пълни със същите недокосвани от любов, изоставени още със зачеването си, деца. С какво те са по-различни? Просто не носят правилните гени, за да бъдат поискани и отгледани с любов. Защото "майка" е комплексно понятие. Защото родител не се става по документ и по гени.
Преди 6 години имах период, в който бях готова (или поне си мислех, че съм) да износя бебе за приятелка. Това не се случи по много причини, но никога не съм спирала да мисля, дали наистина бих могла да го направя?
Това, което знам със сигурност е, че искам да осиновя дете. Убедена съм, че раждането на бебе не те прави родител. Знам, че това става с времето, любовта и грижите. Но осъзнавам и факта, че човек не може да бъде инкубатор. Животът няма как да "покълне" в онзи, душевния смисъл, ако е очакван без емоция.
| 64 | 8 |
