Една различна гледна точка за Ухан- епицентърът на епидемията от коронавирус

Една различна гледна точка за Ухан- епицентърът на епидемията от коронавирус

Прочетете мнението на Алиша Лу- родом от Ухан, епицентърът на епидемията от коронавирус...

"За неопределен период от време в бъдеще светът вероятно ще смята Ухан, Китай, за първоначалното огнище на COVID-19. И въпреки факта, че точният източник на коронавируса не е потвърден, Ухан вече е синоним на "вирус", "болест" и "пандемия". Градът представя образи на препълнени болнични чакални, маскирани граждани, които се разхождат по зловещо празни улици и, може би най-гротескно, "супа от прилеп". Но аз виждам Ухан по друг начин- като дом. 

Ухан е моят роден град, родният град на родителите ми и дом на по-голямата част от роднините ми. Там съм прекарала първите 5 години от живота си. След това се преместихме в Питсбърг, Пенсилвания. Ухан е мястото, на което си играех с приятелите си и където казах последно "Сбогом" на бабите и дядовците ми. Не искам целият свят да има същата привързаност към Ухан, просто искам да представя различна гледна точка, която е в пълен контраст със стереотипа, който се заражда. 

Родена съм в централната болница на Ухан, където сега хиляди заразени пациенти се лекуват от COVID-19. Моите родители и аз живеехме с баба ми и дядо ми по бащина линия в скромна затворена общност, състояща се от осем или девет къщи. Спомням си прекрасния флорален аромат на храста в нашия двор, където прекарвах дълги часове, правейки снежни човеци през зимата и опознавайки дивата природа и фауната през лятото. Спомням си, че тичах с братовчедите си по бреговете на река Яндзъ, която тогава виждах като океан, безкраен и непреодолим. 

Тъжна съм от факта, че милиони хора по света научиха за съществуването на Ухан само преди няколко месеца и единственото им впечатление за града е, че той е източникът на тази ужасяваща зараза, превземащата света. Това, че президентът на САЩ нарича вируса "китайският вирус" със сигурност не помага... Свързването на глобален вирус с конкретна държава е мощен начин да се разпалват страховете на чужденците и да се разпространяват расистки представи, че те са болни.

Преди сегашната пандемия от коронавирус, която засегна повече от 470 000 души по целия свят, Ухан беше процъфтяващ център за транспорт и производство, известен с ангажиментите си към индустрията, технологиите и иновациите.

Ухан е дом на повече от 350 изследователски институти и 1500 технологични предприятия и инкубатори. През 2017 г. ЮНЕСКО нарече Ухан креативен град в областта на дизайна. Миналата година Ухан беше домакин на седмите военни световни игри. Това беше начинание с олимпийски размери.

Ухан е сравняван с Чикаго по отношение на относителния размер на града и индустриалното значение. Начинът на живот е подобен на този в най-големите градове в САЩ. Можете да отседнете в луксозни хотели, да разгледате бутици в големи търговски центрове, да пиете макиато и да оцените изкуството както в съвременните, така и в историческите музеи.

Ухан също е дом на повече от 20 университета и колежи, включително известния университет в Ухан, където са записани близо 60 000 студенти. Връщах се да посетя родния си град около десетина пъти, след като се преместих в Щатите, и всеки път бях свидетел на забележителна промяна и невероятен растеж, правейки Ухан почти неузнаваем от едно посещение до следващо. 

Забележителност в Ухан? Източното езеро. Голямо сладководно градско езеро, където 11 милиона жители на града се стичат, за да се насладят на водни дейности, живописни места и "езерна храна". В зоната на езерото има гора, градина с черешови цветя. Уникална красота!

Асоциацията ми с езерото е горчива. През 2008 г. майка ми се разболя и беше приета в болницата в Джунан, където претърпя операция и остана в болницата в продължение на три седмици. Болницата е разположена практически на върха на Източното езеро, с живописни гледки, по-подходящи за петзвезден хотел. Когато получих обаждането от мама, напуснах Бруклин и отидох направо в Ухан. 10 дни останах в апартамента на леля ми, на 15 минути пеша от болницата. Всяка сутрин ходех покрай живописните хълмове и красивите дървета, за да стигна до болницата. Всеки ден ми се искаше мама да се присъедини към тези сутрешни разходки. В крайна сметка тя го направи.

Сега отново се страхувам за нейното здраве. За щастие, кривата е изравнена в Шанхай, където тя живее, и дори в Ухан, където все още живее моето голямо семейство. Редовно си говоря с леля ми, която от два месеца е в домашна карантина. През цялата тази криза тя остана доста позитивна, изпращайки ми съобщения от типа: "Ухан няма да падне!" Но след около месец тя ми изпрати съобщение, което беше видимо по-мрачно. Това беше линк към статия, наречена "23 ястия, които искам да ям, когато мога да сваля маската си".

И аз бих мечтала за вкусна храна, ако бях на нейно място. Кухнята на Ухан все още ми е любима. Всеки има различно определение за "домашна храна". Когато чуя "домашна храна", аз се сещам за баба ми по майчина линия.  Всяка седмица тя готвеше за цялото си семейство - три дъщери, един син и всички съпрузи и деца на всеки от тях. В една типична неделя имаше най-малко 12 души, които седят около масата за хранене, водят разпалени разговори над отчетливия звук на дървени клечки.

Това е Ухан, който аз познавам. И макар тези спомени и асоциации да са дълбоко лични, те също са типични. Краткият ми живот в Ухан беше идентичен с живота на милиони други; животът на обикновени хора, които не искат нищо повече, освен да живеят живота си и да изхранват семействата си. Животът на обикновени хора, които, характерни за същността на Ухан, допринасят за развитието на обществото, така че бъдещето да бъде малко по-приветливо за техните внуци. Но може би най-мощното завещание, доказващо силата и характера на Ухан, е самата реакция на епидемията. Въпреки че е принуден да въведе карантина в целия град, хората от Ухан запазиха своя дух.

Но животът в Ухан няма да бъде същия в близкото бъдеще. И името и наследството на Ухан завинаги ще бъдат помрачени от това трагично огнище. Така че, ако мога да предложа малка част от различна гледна точка за родния си град, тогава това е най-малкото, което мога да направя за града, който ми даде живот - и продължава да ми вдъхва надежда..." 

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

Последвайте Jenite.bg в Instagram!

0 0
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay