Спомняте ли си последния път, в който изпратихте своето послание, написано на ръка? Няколко думи, родени от тъмното мастило, пропътували хиляди километри, за да стигнат до своя получател... просто ей така, за да пожелаят "Приятно прекарване!" или да изпратят "Поздрави от слънчева Испания!"
Днес изпращането на картички е "остарял занаят". Много малко са хората, които ще предпочетат да изразят емоциите си на гърба на нарисувания приказен пейзаж, вместо да ги "начаткат" набързо на клавиатурата. Но за картичката надежда има!
В Музея на комуникациите в Берлин ни припомнят, че пощенската картичка е все още жива. Създателят на експозицията на 150 различни изображения с разнообразни текстове, Йохами Калинич, показва че изпращането на картички остава неизменна част от европейската поп култура. На изложбата могат да бъдат разгледани различни изображения от миналото - изморени от действителността войници, написали своите "подпийнали послания" до семейството или интимни стихове на някоя "нежна душа". Сред експонатите има дори
картичка с написана рецепта за чийзкейк.
Картичките се оказват силна връзка с миналото. Припомнят, пресъздават чувства, успокояват. Снощи се натъкнах на позабравена прашна картичка, която обитава моя веднъж-на-година отварян шкаф. Просълзих се. Това малко картонче казваше "Здравей, Деси. Ела ми на гости. Обичам те!", от братовчедка ми, с която се виждаме толкова рядко, колкото и силно се обичаме. Тези няколко думи ме накараха да изтръпна. Кога днес ще се развълнуваме толкова силно от виртуално съобщение, дали изобщо ще го запомним... Никога!
Тайнственост и емоция се крият в белия плик с пощенска марка. Най-интимният начин за общуване. Моментите, в които трепнем от желание да разберем какво ни е написал подателят - такова общуване искам! Не телефонно, не и виртуално. Просто няколко думи в плик.
И сега ви предлагам - изпратете картичка на някой скъп за вас човек. Осмелете се да направите нещо, което се е правило непрестанно преди. Припомнете си чувството...
| 23 | 0 |
