Когато твоят дом е моята крепост. Или когато моят дом е твоята крепост...
Или - казано отстрани и безпристрастно - когато едната половинка от двойката живее "на територията" на другата. А съвместното съжителство и без това е толкова сложна работа!
Първо, едва ли някой от вас се казва Мери Попинз, така че е крайно вероятно да не обичате да чистите, перете, готвите и ще се карате относно домакинските задължения. Второ, деленето на общи части със "самò дете" често се оказва изключително трудно. Липсата на братя и сестри обикновено възпитава в егоизъм. Освен това, в общото гнезденце нерядко се излюпват и дразги по въпросите за гостите, личната хигиена, разпределението на бюджета... И още милион и едно желания на двете страни, които никога няма да се изпълнят.
Проблемите, които остават премълчани в "и заживели завинаги заедно", са толкова много, че обещаваме в най-скоро време да им обърнем специално внимание. Тук обаче ще си говорим конкретно по въпроса как да не позволим на ситуацията "аз живея при теб" да усложнява допълнително положението. Много по-лесно е, когато жилището легално принадлежи и на двамата. В противен случай, "земевладелецът" е в свои води и не иска никой да му ги мъти, а "гостенинът" се чувства като риба на сухо.
И все пак, не са необходими магическите способности на Златната рибка, за да се справим щастливо със ситуацията. Просто трябва да осъзнаем нуждата от спазването на следните трички, но добрички правила:
1. Никога, ама НИКОГА не използвайте словосъчетанието "моята/твоята къща"!
- Ако е "вашата къща" - това не ви дава правото да унижавате другия. А наистина е унизително човек да бъде поставен в положение, в което непрекъснато да се чувства като приютен и "застрашен от изгонване" бездомник. Нещата стават още по-сложни, ако човекът е мъж. Нали знаете - той трябва да бъде глава на семейството, да изкарва повече пари, "огнището" пък не се слави като "майчино", а именно като "бащино"...
Но независимо дали половинката ви е нежна или силна, старайте се да не ѝ намеквате по никакъв начин, че покривът и всички стени под него са ваши. Сигурни сме - можете да си намерите достатъчно други аргументи в евентуалните спорове. Пък и, съгласете се, грозно звучат изречения от типа "Моят лаптоп трябва да стои на по-удобното място, защото... ами, просто защото мястото си е мое!"
Дори да имате силно развито собственическо чувство към имота и всичко останало, по-добре се вслушайте в нашите съвети. Извадете ключ на партньора си, купете му четка за зъби, освободете му място в гардероба преди да се е наложило сам да си поиска тези неща. А ако някога възникне скандал, от който да ви се прииска да останете сами, не изключвайте възможността самите вие да излезете от жилището. Поразходете се на чист въздух и се постарайте да преглътнете тежките думи "Напусни дома ми!". Ако все пак се стигне и до това, дръжте се цивилизовано и не се принизявайте до изхвърлянето на дрехи и куфари през прозореца.
- Ако е "чуждата къща" - все пак не се дръжте като на гости. Не чакайте да ви сервират и отсервират, да получите специална покана, преди да си сложите мръсните дрехи в пералнята. Не показвайте ужас от мисълта да оставате "сам вкъщи" за известен период от време. Вероятно половинката ви няма да е особено възхитена, ако при всяко нейно отсъствите бягате "при мама" или в старата си ергенска/моминска квартира. Пък и никой няма да ви се скара, ако проявите инициатива да изчистите зад хладилника или да поправите някой уред, докато собственикът на дома го няма.
Освен това, недейте да хленчите за това, че ви се е наложило да обитавате чужда територия. Едва ли на половинката ви ще ѝ бъде приятно, че се чувствате и представяте като личност, достойна за съжаление.
2. Разпределете равномерно правата и задълженията!
Разбира се, това кой колко ще дава и върши, зависи от спецификата на конкретните хора. Но нека собственичество над дома не се превръща в какъвто и да било фактор при решаването на тези въпроси.
3. Показвайте уважение към останалите "съквартиранти", ако има такива!
Ситуацията става още по-сложна, ако мястото е населено от приятел(к)и, роднини и "други животни" на единия партньор. Няма как, ако вие сте другият, ще трябва да се съобразявате с тях. Дори да преглъщате гордостта си от време на време, но не гледайте на това като на проявена слабост или лицемерие от ваша страна. Приемете го така - показали сте сила, тъй като търпите и се усмихвате изкуствено, за да може половинката ви да се усмихва наистина.
И помнете, че дори самата тя често да "плюе" по адрес на някой от близките си, има голяма вероятност да реагира остро на същите думи, когато излязат от вашата уста. Затова по-добре си мълчете, пък ако проблемът е толкова голям, вероятно вашето съкровище ще забележи това и само ще поеме инициативата за разправа с дразнителя.
Въпросът с домашните любимци стои по същия начин. Дори вие да не харесвате животното, неговият собственик вероятно много си го обича и би било жестоко да изисквате раздяла с него. Нещата стават по-сложни, когато говорим за определени алергии, но ако и двамата подходите с разбиране, все ще намерите приемлив вариант.
Да, знаем. Когато се гледа отстрани, оптималното поведение за дадена ситуация е кристално ясно. Но нещата се променят в нервните ни моменти. И все пак се надяваме, че при възникнал проблем ще си спомните за трезвите ни съвети и съвместното ви съжителство наистина ще придобие приказна идиличност.
8 | 2 |