Красотата на момента била в очите на гледащия. И ако за миг поспрем и се огледаме колко ентусиазиран е целият народ около нас, заради доближаващия като ураганен вятър празник, може и да усетим, че не е толкова лошо да се въвлечеш в еуфорията и доброволно да се събереш с най-близките си хора. Заставам против анти-Коледа обществото и омразните изказвания, че празникът носи само печалби. Ами той всеки празник е златна мина за търговците. Защо не ги отпишем всичките, и без това рождените дни само напомнят колко неусетно остаряваме.
Да, по Коледа населението е полудяло, свръхконсумацията прелива, нечии джобове също. Но за едни малки същества, които все още нямат и идея колко зависими ни правят парите, празникът е нещо съвсем различно. За да отворя детските си очи, отидох на мястото, където има най-много такива - в една столична детска градина. Изкарах няколко часа с мъниците и ги помолих, като същество, паднало от друга планета, да ми разкажат що за чудо е Коледа и защо му се радват толкова.
"Коледа е два дена след петък, а той е скоро!”, отвърна ми малката Радина. Може никой от тях да не знаеше точната дата, но едно беше сигурно - Дядо Коледа ще дойде през комина, за да ги възнагради, че са слушали през цялата година. Нищо, че не всички имат камини, във въображението си те ги виждат, а старецът се спуска оттам. Белобрадият старец пътува от Северния Полюс с вълшебна шейна, а джуджетата са верните му помощници. Това го знае всяко хлапе. Но аз, хлапето, не знаех, че Снежанка е негова дъщеря, а Баба Коледа - съпруга, която предпочита да стои вкъщи на топло с плетките си.
С носталгия си спомних за своите писма към добрия старец, в които всяка година присъстваше едно име - Барби! Естествено, освен за нея, си позволявах да мечтая за триетажната ѝ къща и черноокия ѝ съпруг Кен, а понякога в мечтите си стигах и по-далеч, бленувайки за малките ѝ деца, за които да се грижа. И така, всяка година. Днес, обаче, никой не мечтае за нашата любима русокоска. Желанията на децата се разпростират от модерни светещи пумпали, кукли Moxi Girls и Bratz, аксесоари за принцеси и джипове за момчетата, компютърни игри за смятане и четене, та чак до телефони със сензорен дисплей (които ми описаха, опипвайки моя собствен). Едно по-скромно желание ме натъжи, когато едно 4-годишно момиченце разказа, че е искала играчки, но е получила дрехи за зимата. Останалите, сякаш напук, започнаха да ѝ се присмиват, заключвайки "Ми ние пък си имаме дрехи! Нека ти!”.
Днес и семействата празнуват различно. Някои деца ми разказаха, че най-много обичат да ходят по ресторанти на празника, а малкият Иванчо обича, когато майка му поръчва китайско за светлия ден. Други пък ми показаха, че традициите са все още живи, а семейните събирания продължават да пълнят нечий дом и да радват децата.
Открих една ярка прилика между децата днес и децата, които бяхме ние - всички обичаме "Сам вкъщи", когато сме на 5.
Ако и вие случайно се чудите не коя е най-омразната коледна песничка, както гласят модерните разбирания, а коя е най-хубавата, децата имат отговора. Казва се "Нека бъдем добри”, а малките я учат в детската градина. "Нека спасим вярата в нас, смели мечти за бъдните дни”, ми изпяха невинните същества.
Нека! Все пак дори чичо Скрудж накрая повярва в чудесата.
| 24 | 0 |
