Всяка жена може безпроблемно да нарича себе си завършен режисьор. Възможността да направим филмова драма от всяка ситуация явно е заложена в гените ни, а ние дори не искаме да избягаме от нея.
Той не ни се е обаждал цял следобед. Версия 1: изневерява ни. Версия 2: иска да скъсаме. Версия 3: със сигурност изневерява, при това с най-добрата ни приятелка или онази нахална руса колежка, която постоянно се върти около него.
Само че на мъжете ни им писна от сълзи, сополи и липса на доверие. Затова дойдоха, превзеха редакцията на jenite и настояха от първа ръка да разкажат истината за "хладнокръвието" си.
Затова, жени, не откачайте! А прочетете следващите редове.
Стоите си в офиса и решавате да напишете SMS на половинката си. Известно време се чудите дали да бъде романтичен, или пък еротичен. Пишете, триете, пак пишете, докато накрая се получи съобщение. След като сте натиснали "Изпрати" обаче, ви е срам да почетете шедьовъра, който сте сътворили.
Очаквате, че Той веднага ще ви отговори. Да, ама не. 5 минути, 15, 30, 2 часа. Вече се чувствате ядосани и унизени. От време на време пренебрегвате тези емоции и се превръщате в мнителна жена, която се чуди къде, аджеба, е въпросният и защо не благоволява да ви напише поне една дума.
Мъжката гледна точка: Да, свързани сме с телефоните си. Почти е невъзможно да сме пропуснали съобщението ви. Замисляли ли сте се обаче, че ние също работим? Имаме срещи, конференции. На SMS с дължина на малък роман няма как да отговорим с една дума. Трябва ни време и уединение. Освен това, понякога виждаме написаното и тъкмо да ви отговорим, денят ни завърта. Изключваме и се сещаме часове по-късно. А от вас вече излиза пàра.
Склонни сте да повярвате на силния пол. Но веднага се сещате за друга ситуация, която често ви изкарва извън нерви.
Събота вечер. Не сте на работа и планирате вълшебна нощ. Вечеря, филм, нещо по-пикантно за десерт. Тъкмо да съобщите идеята на половинката си и хоп! Той ви сервира, че ще се вижда с момчетата. И не ви кани.
В главата ви вече се пише поредния сценарий: отива на бар или дискотека, но не ви иска, защото ще му пречите да сваля жените там. Казва, че ще гледат футбол? Къде, с кого, само мъже ли ще бъдат? Ами ако са си поканили и приятелки? Какво му пречи и вие да отидете?
Мъжката гледна точка: Вие обичате ли да излизате с приятелки? А споделяте ли им за нашата връзка? Е, ние не сме по-различни. Искаме да се съберем с хора от "нашата порода", да се оплачем един на друг или просто да се отпуснем и свободно да говорим глупости. Искаме да гледаме мач без някой да ни пита "Ама какво е дузпа?", "Това тъч ли беше", "Този защо хвърля топката от ъгъла?". Погледнете го от добрата страна: времето, което не прекарваме с вас, ни помага да оценим онова, в което сме заедно. Романтично, нали?
Добре, убедиха ви. Но вие сигурно имате още един пример "в ръкава".
Той трябва да се прибере рано от работа, затова, като изненада, любимата му вечеря го очаква на масата. Само че въпросната половинка не само, че не се прибира рано, но и закъснява. Сяда, вечеря и дори не отбелязва старанието ви. Камо ли пък да му се отрони похвала от устата. На всичкото отгоре отбелязва, че е можело да сложите повече подправки или да изстудите питието. Накрая става от масата, изпреварва ви за банята и си взима душ преди вас. След това заспива.
На другия ден го наказвате с мълчание. Той се опитва да ви заговори, но вие го дарявате само с остър поглед. Отговаряте му със сумтене, в най-добрия случай - едносрично. А вътрешно триумфирате.
Мъжката гледна точка: Жени, ние не четем мисли. Окей, сбъркали сме в нещо. Доколкото виждаме обаче, в момента поне нямате нищо в устата и можете да ни кажете къде е проблемът, нали? Защо трябва да играете игри и да се надувате? За вас е било проблем, че не сме ви похвалили вечерята. Ами кажете ни! Кажете ни, че сте прекарали 2 часа в кухнята. Не сме толкова коравосърдечни, но понякога просто не влагаме твърде много във важни за вас неща. Но ако благоволите да говорите с нас, всичко ще бъде различно.
Може би мъжете са прави. Наистина често преиграваме и правим от мухата - слон. Без да се замисляме особено, че така натоварваме себе си и околните. Трябва да дадем предимство на трезвата преценка, а не сляпо да вярваме на догадки и преувеличения. Нека титлата Кралица на драмата се превърне в най-обикновен досаден спомен.
| 77 | 7 |
