"В една страна имало семейство на ловци, което се изхранвало само с лов на диви животни. От незапомнени времена ловните умения се предавали от поколение на поколение и от баща на син. Дошло времето и на най-младия член от фамилията да бъде въведен в тънкостите на ловния занаят, които се научавали , по време на самия лов. Детето с нетърпение очаквал денят и вече бил нетърпелив.
Дошъл денят и бащата казал на сина си,че първият му урок ще е по поставяне на капани за зайци.
Цял ден ходели и залагали капани в гората. На сутринта станали рано да съберат улова.Стигнали до първия капан и видели, че се е хванало в него едно малко зайче.Ловецът се навел над треперещото животинче, за да го освободи от стегнатата примка,като казал на сина си,че зайчето е много малко и че никога не се убиват малки животни! Пуснали го да расте и продължили към следващият капан.Детето видяло ,че и там се е хванало малко зайче , но то въобще не мърдало.Момчето разбрало, че малкото зайче било умряло и че то е същото което освободили преди малко от другата примка. Пак щяли да го пуснат, но...
На момчето му станало мъчно и попитало баща си от какво е умряло.Бащата отговорил така:
– От страх е умряло, сине! Деца мои, искам да знаете, че има един невидим капан, който е по-страшен от всички капани, които познавате. Страхът е най-опасният капан в този свят. Страхът е и най-големият невидим убиец в света! Той е убил и продължава да убива повече хора и животни от природните бедствия и всичките болести взети заедно.
– Но защо е толкова опасен? – отново се поинтересувал малкият ловец.
– Защото жертвата сама си го поставя и като че ли нарочно се хваща в него. Това е въображаем, измислен капан, който е в съзнанието на самата жертва. Той е уловил и здраво държи голяма част от животните, но и много хора са хванати в него и най-лошото е, че броят им постоянно се увеличава. Тези хора живеят като дивите зайци, в един постоянен страх и тиха скрита тревожност, но има и други, които живеят смело и свободно. Смелите хора са като вълците и рядко попадат в този капан, но дори и да се хванат в него те бързо се освобождават и никога не умират от страх! Знайте, че винаги когато един вълк бъде хванат в железен вълчи капан и не може да се измъкне от него по никакъв друг начин, той прегризва лапата си и така се освобождава от капана. Може да ви се стори много странно, но е истина. За да не бъде в плен той е готов сам да се нарани. Ако това се случи и се измъкне той ще оцелее най-много три седмици, но предпочита да е на свобода през това време. Смелият вълк е със свободен дух и никога не умира от страх. Бъдете и вие като него и винаги, във всеки един момент, когато усетите, че ви обзема някаква паника си припомняйте днешния ден. Живейте смело и посрещайте всичките опасни и трудни обстоятелства в живота си като свободните и смели вълци, а не като плахите и винаги умиращи от страх зайци!"
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
4 | 0 |