Вчера колегите от Div.bg провокираха една полемика, стара колкото легендата за Клеопатра, която от девойка, увита в килим, се е превърнала в един от най-популярните владетели в историята на света.
Става въпрос за т.нар. "женска еманципация". Или с други думи - еволюцията на нежните като цветя жени и превръщането им в смъртоносни зверове, които могат да накажат врага си само с намигване.
И така – за кучките и хората. Зомбираните от лигави женски списанийца Барбита, които всъщност се явяват истинските владетели в този мръсен мъжки свят. Безжалостни мъжемелачки, готови да направят кокалите на мъжете на пихтия, само и само да постигнат целите си. Същества, които в гърдите си пазят кварцов кристал вместо сърце.
Но в момента, в който попитате тези демонични твари за мнението им относно мъжете, изведнъж трилърът се превръща в комедия. Защо ли? Защото най-често срещаният отговор на Земята е: "Тези гадняри / скапаняци / боклуци / копелета!". Демек мнозинството "кучки” всъщност смятат мъжете за такива. Те им разбиват сърцата; преспиват с тях и след това не им се обаждат; лъжат ги; изоставят ги, а най-гадното е, че са твърдо убедени в твърдението: "Вече няма истински мъже, белите принцове са абдикирали, а костите на джентълмените се белеят в природонаучните музеи.".
Къде е истината?
Във всичко това и същевременно – доста извън него. Тази безсмислена война на половете вече бая загуби актуалност, защото всъщност ключовите елементи в нея не са нито мъжете, нито жените, а хората.
Пичове, веднъж завинаги разберете – няма кучки и кучета. Има хора. Има влюбени хора и обичани хора. Там се крият фундаментите. Защото един от основните ефекти на любовта е, че тя прави човека лек като перце, разфокусира го, волята му се изпарява. Променя го до неузнаваемост.
Уязвимостта и любовта вървят ръка за ръка, което, генерално погледнато, изобщо не е нещо трагично. Само дето индивидите са много по-беззащитни и в пъти по-чувствителни по отношение на обекта на техните чувства. Едно негово мигване е способно да разклати света, както и една негова усмивка води към рая. И тогава идва ситуацията с "кучките" и "кучкарите".
Когато сме влюбени, ние сме много по-уязвими и точно затова партньорът ни се струва като чудовище, звяр или божествено създание, в зависимост от действията му. Това важи особено силно в моментите, в които той или тя не откликва на чувствата ни или разбива сърцето ни. Усещането е доста неприятно, но то всъщност е универсално и изобщо не зависи от това дали обичаш да си играеш с кукли или на колички.
Като се замисли човек, всеки е бил и в двете роли – и на кучката, и на котенцето. Истината е, че той не се възприема нито като едното, нито като другото. Ако чуете жена, която промотира сама себе си като "кучка", то бъдете сигурни, че това е просто едно ранимо момиченце, което много е страдало и на което му се иска да си го върне. На всички мъже по света. Точно като злощастните деца, които са били тормозени като малки и след това се превръщат в серийни убийци или мечтаят да покорят света. Но да оставим психологията на мира.
Истинските кучки никога не биха погледнали на себе си по този начин, защото болезнената истина е, че те просто са безчувствени – не им пука, не ги касае. И точно това равнодушие ги прави най-страшни, защото от него най-много боли. Нещата са повече от прости.
Кучките са химера. Изцяло еманципирани жени няма. Колкото и върла кариеристка да е една дама, то бъдете сигурни, вътре в себе си, тя винаги ще е една малка принцеса, която копнее за обич и за задоволителни умения между чарафите на своя избраник, последвани от гушкане. Звучи пошло, но е истина.
С други думи, ако искате да надвиете кучката, не се бийте с нея. Не я нападайте, не я обиждайте. Не обобщавайте, че всички лоши жени са именно като нея. Само намерете къде да я погалите и тя в миг ще се превърне в малко котенце, което мърка от удоволствие.
27 | 2 |