Животът е състезание за някои хора: състезание за повишение на работа, за перфектното тяло, за продажбите през януари. В това лудо преследване не разполагаме със свободна минута, за да спрем, да се огледаме и да кажем: "Животът е толкова красив!" За съжаление, това чувство на хармония никога не идва или понякога идва, когато е твърде късно. Когато сте 83, например.
Ще споделим с вас писмото на една 83-годишна дама до приятелката й. Много е важно да разберете какво има предвид тя възможно най-скоро и преди да е станало твърде късно. Струва си да препишете последния ред на писмото на бележка и да я поставите на място, където да я виждате всеки ден.
"Скъпа, Берта,
Аз чета повече и почиствам вкъщи по-малко. Седя в двора и се възхищавам на гледката, без да се тревожа за плевелите в градината. Прекарвам повече време със семейството си и приятелите си и работя по-малко.
Винаги, когато е възможно, животът трябва да бъде поредица от преживявания, на които се наслаждаваме, а не такива, на които опитваме да издържим. Опитвам се да разпознаят тези моменти сега и да им се наслаждавам.
Не "пазя" нищо. Използваме чиниите от хубав порцелан и кристалните чаши в ежедневието, а не само на специални поводи, като преди.
Нося новото си сако дори до магазина. Теорията ми е, че ако изглеждам добре, мога да си позволя да похарча малко повече пари на пазара.
Не си пазя хубавия парфюм за специални поводи, а го използвам всеки ден.
"Някой ден" и "тези дни" губят сцеплението си с речника ми. Ако си заслужава да се види или чуе или прави, искам да го видя и чуя и да го направя сега.
Не съм сигурна какво биха направили другите, ако знаеха, че няма да са тук утре, че всички приемаме за даденост. Мисля, че биха се обадили на членове на семейството и няколко близки приятели. Те може би биха се обадили на няколко бивши приятели да се извинят и да изгладят минали недоразумения. Харесва ми да мисля, че биха излезли на специална вечеря . Предполагам; Никога няма да разбера.
Това са онези малки неща, оставени несвършени, които биха ме ядосали, ако знам, че часовете ми са преброени. Бих била ядосана, че не съм написала тези писма, които съм искала да напиша. Ядосана, че не съм казвала достатъчно на съпруга ми и на родителите колко много ги обичам.
Сериозно опитвам да не отлагам нищо или отказвам нищо, което ми внесло смях и блясък в живота.
И всяка сутрин, когато отварям очите си, си казвам, че това е нещо специално. Всеки ден, всяка минута, всеки дъх наистина е дар от Бога.
Може би животът ни се оказва песен, различна от това, което сме искали. Но докато сме тук, все още можем да танцуваме. "
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 2 | 0 |
