Взаимоотношенията между двама души трудно биха могли да бъдат разбрани от трети. Невъзможно е просто. Те се появяват там, където двамата пресичат своите реалности и създават една обща. Първоначално по-красива от всичко останало.
Времето минава и дори във връзката да има проблеми, едва ли някой е в състояние да ги разреши. Приятели, роднини, терапевти...всички те, със своите съвети, само биха усложнили ситуацията. Тъй като никога не са били наясно с нея.
Една връзка влияе на всеки, участващ в нея. И Тя, и Той, дори след като вече отдавна не са заедно, ще носят белега от взаимоотношенията си. Любовта е в състояние да предизвика необратими отклонения в поведенческите реакции на своите жертви. Затова ми е по-добре да съм сама.
Мразя да съм сама. Непрекъснато имам нужда от някой до себе си, за да осмислям собствения си живот. Но какво, ако този някой е неподходящ? Прекарвам известно време с него и ми е приятно. После приятното изчезва, остава само прекараното време. А после?
Идва "мигът на раздялата". Неприятно. Така недолюбвания от мен човек напоследък вече не ми се струва толкова черен. Но е твърде късно. И следващите няколко месеца са кошмарни, защото постоянно се сещам какво е било.
Впрочем тези спомени за близкото минало изобщо не са обективни. Съзнанието ми изтрива неприятните моменти и всички мисли за "преди" са оцветени в розово. Да се чуди човек, защо сме се разделили.
Проблемът не е в краткотрайната самота или непреодолимото минало. А в модификациите, които съзнанието ми е претърпяло, докато е прекарвало време в общата реалност. Човек се променя. Най-силната мотивация за тази промяна е друг човек. Заради някого може светът да се преобърне, всичко да се случва по различен начин. За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят. Би могло...
По-добре ми е да съм сама, отколкото зле придружена. Не заради животът, който тече покрай мен и аз неусетно го пропускам. Нито заради компромисите, неразделна част от една връзка. Особено неподходящата.
Трябва да избягвам лошата компания, само защото трудно ще преодолея последствията върху своята личност от скалъпената насила връзка. И после ще пренеса предходните си проблеми върху всеки следващ опит да намеря своя спътник в живота. Докато не остана сама. По-добре да съм сама, отколкото с кого да е.
Може би пък е неизбежно да съм зле придружена. Поне за малко. Сещам се за прозрението на Малкия принц. "Ако искам да видя пеперуда, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници". Затова няма да се отчайвам от несполучливите опити да намеря своя принц. Просто ще си обещая да не бъда с някого на всяка цена. И да не търпя "до край".
| 12 | 0 |
