Нашето поколение, като "наше" е дефиниция, засягаща немалък интервал от време, израсна с приказки. Имена, като Шарл Перо, Братя Грим, Ханс Кристиан Андерсен и българските Ангел Каралийчев и Ран Босилек, не само не са ни чужди, ами са и сред най-любимите ни. Те са създатели на истории. Вълшебни, красиви и пленяващи. Историите, които все още помним и които мечтаем да изживеем. Поне веднъж, поне за малко.
Приказките поучават. Това е неписано правило, потвърждавано неведнъж. Историята за Пепеляшка ни учи, че истинската любов не се измерва в пари, от Хензел и Гретел научаваме простичкия съвет да не вярваме на непознати, а Златното момиче ни напомня, че разковничето за щастие се крие в добротата.
Детският психолог Дженифър Хартщайн не споделя мнението, че приказките оформят положително детското съзнание. Вероятно тя не е запозната с родните ни истории, затова пък явно е достатъчно наясно със световните такива. Тя е на мнение, че единственото, което малчуганите извличат от произведенията, е нереалистична представа за реалния живот. Психоложката изтъква, че принцесите са в състояние да понижат самочувствието на момиченцата, карайки ги да си мислят, че всичко хубаво се постига с красива външност и скъпи дрехи.
На мен, вероятно и на повечето пораснали деца, тезата звучи абсурдно. От всички социални теми, метафорично засегнати в приказките, материалната би трябвало да е тази, на която най-малките едва ли биха обърнали внимание. Не се ли говори основно за добродетели, вътрешна красота, истински чувства? Не са ли приказките косвени съвети към подрастващите, първи стъпки към живота? Не са ли измислените истории своеобразен Огледален на нашия свят?
В нито едно детско произведение не е засегнат мотивът за физическата красота, която "отваря" заключени врати. Никъде хубавите дрехи не сформират общественото мнение, с изключение на ироничната история за Хитър Петър, която съм убедена, че авторката не познава. Отричането на нещо толкова чисто, като приказките, е пример за поредния нищожен опит да се привлече внимание върху нещо безумно. В съвременния анимационен свят на зомбирани роботи и отблъскващи говорещи кукли, вълшебните истории сякаш са последната спасителна сламка за младото поколение. А търсенето на теле под вола е просто абсурдно.
Разбира се, живеем в демократично общество, в което всеки има право на мнение. За жалост, има право и да го изказва. Ние решаваме дали ще се съобразим с него и дали подобно твърдение ще ни накара да изгорим детските книжки на отрочетата си. Забързано ежедневие, много работа и малко време за любимите ни хора - клишета, които обаче наистина ни карат да броим минутите, които посвещаваме на децата си. Накрая се обръщаме и ги виждаме пораснали, възпитани от риалити програми и интернет, познаващи пороците и нехаещи за последствията.
Приказките няма да ги направят по-добри. Но ще заложат основите, ще им покажат разликата между добро и зло, ще ги "пренесат" в един по-красив свят, при това без употребата на наркотици. Приказките ще им покажат онзи Огледален свят, който завинаги ще остане в съзнанията им и който сами могат да превърнат в осъществена своя мечта.
| 22 | 2 |
