Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт, майка на две деца. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености.
От 2014 г. работи в дневен център за деца с увреждания. Дейността ѝ там е свързана с навксване на дефицитите при децата, както и с провеждане на консултации с родителите.
Какво разбираме под проблеми с общуването при децата?
Всичко, което би могло да затрудни комуникацията е проблем в общуването – трудности при усвояването, разбирането, продукцията и използването на езика; липса на желание за интеракция; увреждания.
Какви са най-честите причини?
Децата се учат имитирайки възрастните. За да се случва този процес, е необходимо да има контакт, да можем да привлечем и задържим вниманието им, да сме сигурни, че ни чуват и виждат, че имат необходимите умения да имитират звук или движение; комуникацията да е съобразена с нивото на интелектуалното развитие.
Проблемите в общуването при децата могат да се дължат на липса на социални умения, поведенчески особености или проблеми в невро-психичното развитие.
В ранна детска възраст речниковия запас е ограничен и общуването е предимно невербално и то най-често с възрастни. Възрастните разчитат невербалната комуникация по-добре, но въпреки това комуникацията не е пълноценна.
При общуване с връстници поведението е значим фактор за приемането от другите деца. Агресивните деца с нисък самоконтрол често са отхвърляни и това може да ги накара да се чувстват самотни.
Кога можем да говорим за аутизъм?
Аутизъм или генерализирано разстройство на развитието е диагноза, която се поставя само от лекар специалист в детското развитие – детски психиатър или невролог. Има ранни маркери, които биха могли да ни наведат на мисълта за проблеми в развитието. Част от най-характерните и най-често споменаваните са: липса на очен контакт, липса на интерес за общуване, ограничена мимика, повтарящи се еднотипни движения, игра с играчки не по предназначение, проблеми със сензорната обработка, късно проговаряне или липса на реч, избирателно хранене и други.
Какво да правим ако детето отказва да споделя за нещата, които го мъчат и притесняват?
Вероятно детето се срамува или се притеснява от реакцията на родителя. Срамежливите деца изпитват затруднения в общуването. Като цяло са нерешителни в инициативите за разговори, за активности, при предлагане на нови идеи, към задаване на въпроси. Дори и да възникне неясна за тях ситуация, те нямат желание да я структурират. Предпочитат да остават незабелязани, особено, ако знаят, че ги очакват неприятности.
За да ги подкрепите, трябва да говорите често с детето си, да следите за признаци на ниска самооценка и да помогнете да изгради реалистична самооценка, опознавайки своите силни страни.
Сериозни бариери за общуването са неправилно зададените въпроси. Избягвайте да задавате въпроси, започващи с "Защо?". Те поставят децата в защитна позиция и ги притесняват.
Как да окуражим детето да споделя?
Всички деца, не само срамежливите, имат нужда от спокойна и подкрепяща среда, за да се разкрият.
По-затворените деца имат нужда от време за себе си. Когато са малки, стават особено неспокойни, ако прекарат дълго време сред много хора. Трябва да търсим баланс в социалното ни общуване.
Срамежливите деца изпитват трудности да се аргументират или защитят. Ако се опитвате да развиете това качество у тях, не ги прискайте и не ги оставяйте да се чувстват нападнати. Постарайте се да разберете тяхната гледна точка, като слушате активно. Ако детето се притеснява, разберете какво точно го безпокои.
Когато детето прояви интерес към групова дейност или игра, оставете го първо да наблюдава. Нека сàмо реши да се включи, когато се чувства готово.
Насърчавайте самостоятелността. Колкото по-самостоятелно е детето, толкова по-уверено е то в собствените си умения и трупа повече позитивен опит. А колкото е по-уверено детето, токова по-вероятно е да подхожда по-смело към непознатите неща.
Развивайте актьорски умения. Това ще помогне на детето да "излезе" от своята срамежливост и да опита нов образ, да се усети по различен начин. Бихте могли да разиграете една нова ситуация – попитайте детето "Какво би направил, ако се събудиш и вече не се срамуваш?".
Развивайте емоционалната интелигентност. Помогнете на детето си да разпознава чуждите и своите чувства и да ги изразява по подходящ начин. Това умение е изключително важно за превръщането му в пълноценна личност. Помогнете на детето си да си намери приятели: поговорете за приятелството и му покажете нагледно как да започва разговор, да се представя пред група връстници и как да реагира, когато нещо не е според неговите очаквания. Бъдете пример за всичко, на което учите детето си.
Ако имаме повече от едно дете трябва ли да отделим специално време, в което да комуникираме с всяко едно от тях поотделно?
Да. Намирайте време за всяко дете поотделно. Не се старайте да го фиксирате, нека се получава естествено. Наблюдавайте интресите, силните и слабите страни на децата си и ги подкрепяйте в техните желания, а не според вашите очаквания. Бъдете търпеливи и приемайте емоциите им, дори, когато ги изразяват с лошо поведение.
Как да разгадаем невербалните съобщения?
Реакциите на децата са импулсивни и първични и често езикът на тялото "говори" по-ясно от думите. Скръстените ръце пред гърдите са бариера, стена между детето и възрастния. Лицето, скрито в дланите е знак, че детето иска да се скрие, да не бъде видяно. Тропането с крак казва "Моите желания са важни, чуй ги!" Понякога нежеланото поведение е начин детето да каже: " Аз съм тук! Виж ме! Покажи ми колко съм важен за теб!"
Какви са най-честите грешки, които родителите допускат и правят общуването затруднено?
· Нереалистични очаквания и критикуване на грешките
· Липса на правила и граници
· Нездравословни поведенчески модели и страхопочитание
· Не приемане на мотивите на децата и нарушаване на личните им граници
· Конкурентност между децата
· Неспазване на обещанията
Какво ни казва поведението на детето?
Поведението е начин детето да изрази своите емоционални реакции на някаква ситуация. Поведението, което е в следствие на емоционална реакция, е импулсивно, необмислено и детето не може да даде обяснение защо се е държало така. Детето има нужда да бъде прието, разбрано и обичано дори и когато се е държало лошо. Важно е да се търси баланс и единство между поставянето на граници, търпението и подкрепата и личния пример, който даваме на децата си.
Как да поощрим детето да слуша активно?
Процесът на активно слушане винаги е насочен към създаване на атмосфера на доверие и желание за по-добро разбиране, както и приемане на позицията на Вашето дете.
Правете паузи и давайте възможност на детето да повтори и перифразира това, което е разбрало. Можете да му помогнете с въпрос като "Разбираш ли какво имам предвид?"
Уточнявайте и изяснявайте детайлите. Създавайте пространство за задаване на въпроси. Не оставяйте детето да си мисли, че задава глупав въпрос.
Какво бихте казали на младите родители?
Появата на дете е значителна промяна в живота на двойката.
· Погрижете се за партньорските си отношения.
· Не се колебайте да се консултирате по всички въпроси, които Ви интересуват със специалисти в съответната област.
· Наблюдавайте и обсъждайте ежедневните ситуации. Разпределяйте си задълженията.
· Старайте се да имате реалистични очаквания.
· Не се лишавайте от социални контакти. Съобразете ги с новия си начин на живот.
| 2 | 0 |
