Тръшканията се проявяват под различна форма и с различна честота и продължителност при децата. Могат да включват плач, крясъци, падане, ритане и всякаква форма на истерия. Това поставя родителя в много трудна ситуация, но не и без изход. Най-доброто, което можем да направим, за да ви бъдем полезни, е да се допитаме до специалист. Днес ще си поговорим с психолога Евелина Чанева.
Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт, майка на две деца. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености.
Защо най-често детето започва да се тръшка?
С тантрумите (или тръшкането) се сблъскваме първоначално около втората година на детето ни. Това е период на интензивно развитие, но въпреки това то все още не е готово да разпознава и заявява желанията и емоциите си по начина, по който родителите очакват. Освен това, децата откриват света и своите възможности и граници в него, което също е динамичен и емоционален процес. Много често има разминаване между това, което детето иска да направи самò и това, което наистина може. Обикновено зад такива гневни изблици стоят незадоволени нужди като глад, физическа умора или психическо претоварване, търсене на близост и подкрепа и т.н.
Как да открием причината?
Две-тригодишните деца имат изграден дневен режим. Това лесно може да Ви ориентира дали детето е гладно или му се спи. В тези ситуации е ясно, че детето няма да се успокои, преди да получи необходимото му.
В други ситуации, децата "търсят" границите на възможностите си: могат да се тръшкат за определена (неподходяща) дреха или играчка. Когато се тръшка по-голямо дете, обикновено причините са други и, съответно, реакцията на родителите би трябвало да е различна. Ако детето Ви е забелязало, че шумът Ви дразни или не искате "да Ви излага пред хората", то е заучило определено поведение, с помощта на което получава това, което (си мисли, че) иска. В основата на подобно поведение е друга нужда – нуждата от внимание, от свързване с родителя. Такова поведение е индикация, че детето е неуверено и залага на стратегии, които ще му донесат (за кратко) чувство на равнопоставеност с родителя. В дългосрочен план, обаче, това не носи на детето повече увереност, даже обратно – то става все по-неуверено, защото няма ресурси да се саморегулира. Тези ситуации са възможност да създадете правила, които да помогнат на детето да се ориетира в семейната йерархия, да възприеме социални норми и да разбира значението на "трябва". Ако успеете да създадете правила, подходящи за възрастта на детето и нуждите на семейството си и има постоянство и единство в спазването им, това много помага на детето да се чувства защитено, спокойно и уверено.
Как да се справим, когато детето се тръшка?
Когато малкото Ви дете (2-3 години) се тръшка, то е в криза и има нужда от спокоен възрастен, който да му покаже, че е до него и ще преминат през тази криза заедно. Отговорността за регулирането на силната емоция е на възрастния, защото той вече има тези умения. С личния си пример родителят показва на детето си как да излезе от такава криза, затова е изключително важно да разберем, че детето не иска да ни унижи или ядоса, а просто среща силни емоции, с които не може да се справи самò. Просто бъдете до детето си и изчакайте да премине кризата. После може да поговорите за чувствата.
Водете се от мисълта, че това е нормална част от развитието и дори полезна, защото тя развива у детето умения, които ще са му изключително полезни на всеки етап и във всяка сфера от живота.
Какво да НЕ правим в тази ситуация?
Най-важното (и може би най-трудното) е да не се обиждате и да не се ядосвате на поведението на детето си.
Не заплашвайте детето си, че ще го "оставите" щом се държи лошо. Това ще го накара да се почувства неразбрано и неприето от най-важните за него хора.
Не унижавайте, не обиждайте и не удряйте детето си – това разрушaва връзката ви и така няма да бъдете авторитет, но, за съжаление, ще бъдете пример за такова поведение.
Децата често изпадат в гневни изблици, сърдят се и се тръшкат. Възможно ли е родителят да остане спокоен винаги, докато детето изпада в истерия?
Независимо, че възрастните имаме повече умения да се справяме с емоциите си, не означава, че винаги сме спокойни. Имаме набор от емоции и правилното им разпознаване и изразяване е част от това да развием емоционална интелигентност у децата си. Ако съм гладна и изнервена, говоря "през зъби" на детето си, вярвайки, че се усмихвам и изглеждам спокойна, аз изпращам противоречиви сигнали на детето. Смятам, че е по-добре да му покажа, че така изглеждам, когато съм нервна и по този начин детето ще види как изглежда това чувство отстрани. Това ще му помогне да разпознае, когато то се чувства така.
Разбира се, винаги се опитваме да останем спокойни, но, когато не успяваме, не е причина да изпитваме вина. Обикновено след чувството на вина, родителите се опитват да компенсират емоционалната си реакция (най-често с материално подкрепление) и това отново обърква детето.
"Не обръщайте внимание” - правилен или неправилен съвет?
Малките деца имат нужда да бъдат център на Вашето внимание, да знаят, че Вие сте там, винаги, когато имат нужда от Вас, да се чувстват защитени и подкрепени. Според наблюденията от моята практика, деца, които са свикнали да откликват на нуждите им, когато ги заявяват, са по-самостоятелни от децата, на които им се предлага всичко наготово. Искам да акцентирам на намирането на баланс между внимание (подкрепа) и издигане на детето на пиедестал. Деца, които "се къпят" във вниманието на родителите си, често са точно тези, които чрез някакво поведение търсят още повече внимание, защото не са наясно с позицията си в семейството и потребностите си.
Информирайте детето кратко и ясно, че някакво поведение е нежелателно и повече не му обръщайте внимание. Когато детето разбере, че му се налага да използва друга стратегия, за да получи желаното, ще намери друг начин да изрази потребността си.
Начинът, по който детето отстоява себе си, трябва ли да бъде коригиран?
Децата в яслена възраст тепърва се учат да заявяват желанията си и понеже речникът им все още е беден, се налага да научат нови социални стратегии. Това са умения, които се развиват най-добре в група. Именно защото това поведение е свързано с други деца и хора, е важно да бъде регулирано с правила. Те са необходими, за да може детето да се научи да заявява и отстоява желанията си по начин, които не вреди и не ощетява другите. При наличие на добър пример и постоянство, децата лесно намират подходящия начин. Ако начинът, по който детето отстоява себе си ощетява другите, то поведението трябва да бъде коригирано. Това става постепенно и изискава търпение и подкрепа от страна на родителите и учителите.
Да говорим със спокоен глас или да повишим тон?
За мен най-подходящият и работещ тон при комуникация с деца е спокоен, уважителен, но категоричен тон. Това е тонът, който показва на детето, че няма място за "пазарене"; тонът, който показва кой е възрастният и кой – детето. В комбинация с усмивка, тонът е добронамерен, но все пак информативен – родителят информира детето за предстоящото събитие. Целта е детето да знае какво предстои и да знае, че има кой да го подкрепи.
Да дадем обяснение защо не може нещо да се случи или да изберем друг подход?
Зависи от възрастта на детето. Желанията на двегодишните деца са импулсивни и начинът, по който ги заявяват е емоционален и основният им стремеж е да получат "нещото" веднага. В тези ситуации обясненията са излишни, защото съзнанието на децата не е готово да разбере сложни причинно-следствени връзки и не може да координира преживяванията си с тези на другите хора. Намирайки се в ситуация на силна емоция, децата не чуват обясненията.
При децата между 7-ата и 11-ата година разбиранията се променят и се търси равенство, което може да се изрази с правилото: "Прави на другите това, което искаш и те да правят на теб." Те са в стадий на моралната реципрочност и очакват споделяне, отдаване на това, което си получил, уважение към другия. Този етап на развитие позволява и дори изисква обяснения по темите за подходящо поведение.
Да забраним едно, но да дадем нещо друго в замяна? Грешен или правилен подход?
Аз намирам тази стратегия за работеща и също я ползвам. За мен ключово е да се намери баланс в отношенията между родител и дете така, че чувствата и желанията и на двете страни да се уважават. Ако детето поиска домашен любимец само, защото е чуло друго дете в детската градина да се хвали, а не защото наистина иска, ще откажа. Но в замяна няма да му купя плючено интерактивно кученце, а ще му купя нещо, което знам, че наистина иска, харесва и ще ползва, като не е задължително да се придържам към първоначалното желание. Домашен любимец ще има, когато има необходимите умения и отговорност, а не само желание.
Колко е грешно да дадем желаното на детето (това, за което се тръшка)?
Ако детето Ви поиска банан точно преди вечеря, му кажете, че може, но чак след като си изяде вечерята. Така не Ви се налага да откажете или да се оплитате в преговори.
Ако детето Ви се тръшка за нещо, което не искате да му давате, недейте. Ако все пак възнаградите такова нежелано поведение, давайки на детето си, това, което е поискало, Вие го оставяте с впечатлението, че това е приемлив начин да постигне желанията си. Така е по-вероятно то да го запомни и следващия път, когато му откажете, да прибегне до същата стратегия.
Тръшкането вид манипулация ли е?
Тръшкането (тантрумът) е начин детето "да изпусне парата" – малкото дете реагира остро на всякакъв дискомфорт и емоцията "излиза" под формата на поведение. Това е криза, защото детето не може да се справи самò и има нужда от цялото внимание и подкрепа на възрастния неотложно. Малкото дете не разбира, че родителят може да прави в момента нещо друго или да му е трудно да се отзове моментално. Именно защото не разбира, малкото дете не манипулира родителите си.
Ако говорим за тръшкане при по-големите деца, които са излезли от кризата на втората година и вече имат по-голям набор от стратегии да заявят желанията си и разбират, но не приемат обясненията на родителите си, бихме могли да кажем, че се опитват да манипулират. Тези деца показват такова поведение по-често пред по-голяма "публика", отколкото вкъщи.
Възможно ли е детето да се превъзбуди и това да го предизвика да се тръшка?
Както вече казах, тантрумите са емоционални изблици, причинени от някаква незадоволена потребност и в този смисъл превъзбудата е точно това – прекалена психическа или физическа умора. Сигурно Ви се е случвало да видите плачещи деца на тръгване от детски рожден ден – това е пример за ефекта на свръхстимулацията и превъзбудата.
Ясен отговор "не” или залъгване?
Смятам, че правилата и очертаването на личните граници е едно от основните неща, които помагат на семействата с малки деца. Спазването им помага всеки член от семейството да се чувства значим и спокоен. В този ред на мисли, ясен отговор "не" е по-добре от залъгване.
Когато, обаче, детето е в криза, разсейването е стратегия, която можете да използвате, за да му помогнете да излезе от нея.
Вашият съвет: Тръшкането е нормална част от развитието на детето. Приемете това предизвикателство, осъзнавайки Вашата значителна роля да помогнете на детето си да се научи да се справя с емоциите си. Гледайки как се справяте Вие с емоциите си, Вашето дете се учи. Бъдете добър пример!
| 1 | 0 |
