"Моето щастие обича тишината, както и моята тъга. Тази част от живота си никога не споделям, освен ако не реша да разкрия нещо малко, и то с голямо закъснение. Има значителна част от живота ми, която хората не познават. Трудно ми е да поддържам баланса между очакванията и моите лични желания и пориви," започна разговора си Мари Константин в интервюто си при Мон Дьо.
"Наскоро в главата ми се появи черна мисъл – дали Лора ще има майка в бъдещето си, дали аз ще бъда до нея, дали ще живеем заедно. Тази мисъл дойде след диагноза, която получих след раждането. Беше най-страшното нещо, което съм чувала – рак на десния бъбрек, злокачествен."
"По време на раждането имах травма – счупено и спукано ребро. На първия месец след раждането ме изпратиха на ядрено-магнитен резонанс, за да проверят дали зараства. След изследването ме извикаха в малка стаичка и ми казаха, че има случайно откритие – образувание на бъбрека."
"От момента, в който родих, ми се случиха най-хубавите неща в живота ми, абсолютно съпътствани от истински кошмар. През първите седмици от живота на детето ми не можех да се грижа за нея и когато затворих вратата зад себе си, си помислих защо този кошмар продължава."
"Когато чух 'образувание' и начина, по който жената ми го каза, усетих, че тя смята, че ми казва нещо ужасно. Тя не спомена нито веднъж думата 'рак', но тя постоянно кънтеше в главата ми. Веднага отидох при друг лекар, после при трети, и всички говореха за доброкачествено образувание. От деня на изследването до операцията минаха три седмици, през които изпитвах най-вече гняв."
"Операцията я направих в Германия. Заминах с вуйчо ми и баща ми. Върнах се за Бъдни вечер. Имаше голяма вероятност да не мога да се върна за Коледа. Всичко зависеше от това какво ще видят по време на операцията."
"Образуванието вече не е в мен. Всеки три месеца трябва да ходя на изследвания и прегледи и се надявам след пет години да мога да кажа, че ракът не е в мен."
"Константин беше до мен през цялото време и ме успокояваше, че всичко ще е наред. Майка ми държеше Лора, когато ѝ казах. Остави я с усмивка на лицето, след което дойде в съседната стая със сълзи. Винаги се опитваше да се събере, да не й личи. У дома само тя знае какво е преживяла," разкри дъщерята на Гала.
| 0 | 0 |
