Заглавието на този материал не е случайно. Не само поради очевидната причина - че всички познаваме Милена Златкова именно от "Тройка на разсъмване" по радио "Витоша", но и защото тя и колегите ѝ в предаването неуморно полагат усилия, за да пробудят България. Да помогнат за осъществяването на едно по-добро и по-красиво разсъмване.
Това се случва благодарение на прекрасната им инициатива "Повече българчета за България". В Деня на жената и майката през март, "Тройка на разсъмване" за пореден път стартира кампанията си в подкрепа на донорството на генетичен материал. Една много хуманна, много болезнена и в същото време – много радостна тема, към която ние, jenite, не можем да останем безучастни.
В България има 270 хиляди семейни двойки с репродуктивни проблеми. А за тях седмицата преди Великден тази година е дори по-празнична от обикновено. На Цветница, денят на пъстротата и разцъфващия живот, Фондация "Искам бебе" отпразнува 5-ия си рожден ден. Вече толкова години са заедно, помагат, обичат, "предават нататък". Това се виждаше от всички усмихнати лица на семейства с дечица, които бяха дошли в Националния исторически музей в Бояна, за да уважат празника на "Искам бебе". Както знаем и както се разбира от самото красиво име на фондацията, тя е помогнала на мнозина българи да сбъднат мечтата си и да дарят света с нов живот. След като някой друг е постъпил хуманно и благородно, дарявайки генетичен материал от собственото си тяло.
Червенокосата фея Милена, която влага огромна енергия в каузата за създаване на живот, също е станала донор на яйцеклетки. А в понеделник "Тройка на разсъмване" изтегли и печелившите номера на 19 двойки с репродуктивни проблеми, които ще получат безплатен шанс да имат дете от различни центрове в страната. Най-важните въпроси относно правния, медицинския и социалния аспект на този хуманен акт, ще ни разясни самата Милена.
Какви са изискванията, за да стане една жена донор на яйцеклетки?
Жената трябва да бъде на възраст до 34 години, да има поне едно родено дете и да вярва в това, че да дариш частица от себе си е мъничка, но важна човешка крачка. Е, последното е личен мотив. Освен това се правят сериозни изследвания и този акт се заверява пред нотариус. Донорството в България е анонимно и безвъзмездно. Аз не мога да знам какво се е случило с моите яйцеклетки. Мога само да се надявам, че там някъде наистина има човече. Обичано и желано от своите родители.
Какви бяха твоите лични мотиви, които те подтикнаха безвъзмездно да преминеш през дарителската процедура?
Познавам хора с репродуктивни проблеми. Те ме научиха, че никой не е застрахован. Показаха ми, че всички сме точно толкова хора - с мечти и планове. Момичета, поклон! Вярвам в тази кауза, това не е работа, а лична позиция. За мен беше уникална емоция, благодарна съм, че го изживях. Ние, майките, можем да направим нещо в името на живота. Благодаря на всички жени, които повярваха на моя разказ и станаха донори, дариха частица от себе си. И доказаха, че "Човечността има лице" - тяхното. Много вярвам в това, много. Така сме кръстили и дарителската инициатива в "Тройка на разсъмване".
Има ли митове относно донорството на генетичен материал, които не са верни, но все пак възпират повече хора да го направят?
Определено има. Един от тях е, че това е "тяхно" дете. В рамките на нашата кампания, а също и при обиколките из различни градове и институции с момичетата от "Искам бебе", канихме и много специалисти - генетици, ембриолози. При жените по-малко от 10% в бъдещото човече са "техни", а при мъжете – дори по-малко от 5%. Комбинацията между двете прави нов, уникален човек. Освен това, детенцето се храни от пъпната връв на майка си, намира се в нейната утроба. Животът и раждането му са тайнство, Божа работа, дори според най-големите репродуктивни специалисти. Говорила съм с някои от тях – вярата е преди всичко.
И пак виждам, как доста хора имат грандомански наклонности. Много си се обичаме явно. Трудно даваме. Ето това е основната битка – да отворим себе си, позицията си за наше и ваше, да разширим кръга на човечност и да усетим колко щастливо може да е едно такова преживяване.
От впечатленията ти по време на дискусиите в "Тройка на разсъмване", какво мислят повечето българи относно моралната страна на въпроса? Положително ли се отнасят и какво би искала да кажеш на онези, които са настроени негативно?
Виждам, че хората вече мислят повече, променят се. Колко болка още трябва да видим край себе си, за да разберем, че това не са единични случаи и трябва съвсем малко, за да се променят нещата?
Искам да кажа на хората с отрицателна нагласа, че всичко е въпрос на личен избор. Никой не ги принуждава да помагат. Но да не забравят, че привилегията да сме хора е тъкмо в това – доброто, мисълта, душата ни. Нека Бог ги пази и да не им праща изпитания, за които си мислят, че "това на мен не може да ми се случи". Вярвам, че децата ни ще са други. Затова правим и тази малка революция.
Някъде там има много дечица, които вече са родени, но нямат родители. Тяхното осиновяване също е изключителен жест на хуманност, но сякаш повечето хора не са склонни да ги приемат за "свои". Какво мислиш по този въпрос – нужно ли е сам да направиш дете, за да бъдеш родител?
Не, разбира се. Законодателството е едно. Но животът показва друго. Родител е този, който гледа детето, грижи се за него и го обича. Прави от човечето човек. На думи - нищо разтърсващо. Но който го е преживял, знае.
Какъв трябва е добрият родител?
Отговорен. Без чувство за собственост над живота на детето си. Справедлив, безпристрастен. Когато залитам и съм податлива, се сещам за моя близка, която ми каза да мисля и преценявам за детето си с разума, не с матката. Тоест, трябва да сме внимателна със синдрома "майка-орлица". Едно детенце винаги усеща, когато е обичано. Но възпитанието, ценностите и личният пример са страшно важни.
Какво e направено за двойките с репродуктивни проблеми в България и какво още трябва да се направи?
Много сториха. Преди няколко години всички станахме свидетели на похода с празните бебешки колички. Тогава бъдещите майки излязоха и извоюваха държавния фонд "Ин витро". Той обаче включва определени параметри и не всички могат да се възползват от него. Например двойките, които имат нужда от донорски материал, не могат. И тази година в дарителската инициатива "Човечността има лице" се включиха водещи репродуктивни центрове, дариха ин витро процедури с донорски материал.
Вече имаме родени бебенца в тези кампании. Момичетата от "Искам бебе" работят и с много общини в страната, които отделно отпускат средства от бюджета си за двойките в тяхната община. Направиха и психологически групи за помощ. Безплатни. Те са емисари на доброто. Надявам се никога да не изгубим тези хора за страната си. ега,с тях работим по донорската кауза и вярваме, че ще имаме национална кампания.
Сега с фондация "Искам бебе" се борим донорството на генетичен материал да стигне до ниво национална кампания. Една официална подкрепа от здравното министерство би дала уникален тласък. Да се разпространи информация навсякъде. Вярвам, че това ще бъде заявка, че ценим живота.
Какво би искала да кажеш на жените, които силно желаят да имат дете, но мечтата им все още не се е сбъднала?
Да не забравят и да вярват, че по един или друг начин, те ще станат родители! По един или друг. От сърце желая по-малко болка и много чудеса.
Ние пожелаваме същото, но ще добавим и още: на теория повечето от нас вече узряха. Разбраха, че донорството на генетичен материал, забременяването ин витро представляват един изключително щастлив шанс, който ни се дава от напредъка на човечеството. Нека разберем това и на практика. Единствено самовнушението може да ни кара да възприемаме болезнено физическата и емоционалната страна на дарението. В действителност, то е прекрасно.
| 42 | 1 |
