На крехката възраст от 23 години, Ийв Паркър осъзнала, че с начина си на живот може и да не доживее до 40. Това била повратна точка в живота ѝ и тя се решила на голямата промяна.
Ето историята на това смело момиче, разказана в първо лице.
За трупането на килограми: Храната бе за мен източник на щастие още от най-ранна детска възраст. В нея търсих и начин да избягам от срама, че съм дебела. Когато ме питаха в детската градина каква искам да стана, когато порасна голяма, аз отговарях: "Слаба".
Всички в семейството ми са с наднормено тегло. Обичахме да се събираме на масата. И всеки от нас може да изяде сам по една голяма пица. Яденето ни сплотяваше.
В пети клас бях официално затлъстяла и носех огромен размер дрехи. Когато бях в средните класове вече не се побирах на стандартните седалки. На 17 заех две места в самолета. Това ме отказа от екскурзиите.
На 20 моят лекар ми каза, че може и да не доживея до 40-ия си рожден ден, ако не направя нещо по въпроса с теглото си. Тази новина ме стресна, но не достатъчно, за да започна промяна. Аз просто се отдадох на ядене, за да забравя за моето мрачно бъдеще.
На 23 вече бях 154 килограма, които бяха чудовищни за моя ръст от 160 см. Холестеролът ми хвърчеше в небесата, кръвното ми налягане никога не падаше под 190/110, бъбреците ме боляха. Исках да отслабна, но не исках да премина на диета.
Точката на пречупване: Един ден се почувствах най-самотният човек на света. Просто не виждах причина да живея. Не си купувах дрехи от магазините, защото и най-големите размери не ми ставаха, не бях ходила на почивка отдавна, нямах брак, нямах деца. Осъзнах, че ще загубя живота си, ако не поема контрол върху него.
Как отслабнах: Започнах да ходя пеш всеки ден. Отначало не можех да стигна дори до съседната къща. Беше болезнено, но продължих. След няколко седмици вече успях да обиколя квартала. Започнах да ходя на 10-километрови преходи с други активни хора. Вдъхновяващо е да бъдеш сред активни и щастливи личности.
Реших да стана веган и задълбочих познанията си относно храненето. Отказах всички заведения за бързо хранене и газираните напитки. Научих се да обичам водата и започнах да готвя за себе си. Казах сбогом на всички медикаменти.
Важното беше, че никога не се отказах. Понякога ядях неща, които са нездравословни, но след това продължавах по правилният път.
Когато завърших първото си състезание по триатлон през 2013 в Сан Диего, се просълзих. Бях стигнала толкова далече!
Сега се готвя за полумаратон. Освен това посещавам класове по танци на пилон. Вече обичам тялото, в което живея.
Направих нещо, което смятах за невъзможно. Сега се опитвам да помогна на другите и да им покажа, че може да се успее.
Понастоящем Ийв Паркър тежи 86 кг.
Ако искате да продължаваме да ви разказваме вдъхновяващите истории на изпълнени с воля хора по цял свят, можете да се присъедините към Jenite.bg във Facebook!
64 | 0 |