До преди два месеца не се бях бръснала там долу повече от четири години. На всеки четири седмици, като по часовник, си записвах час при козметик. Винаги ми напомняха, че не трябва да се бръсна между процедурите, защото това ще направи следващата сесия много по-болезнена.
Когато през месец март затвориха всички козметични салони в моя град, издържах малко повече от месец, преди да стигна до решението, че е дошло време да се обръсна. Винаги послушно съм се вслушвала в съветите на моя козметик, но бях в момент, в който не можех да издържам повече.
Първият ми опит за бръснене премина ужасно. Не бях подготвена за това колко твърди ще станат космите след процедурата, порязванията, чувството, че ако направя и един грешен ход, ще се простя с част от вагината си. Заклеймяването на бръсненето ми остави два варианта – да оставя космите да си растат или да се науча да си правя кола маска.
Чувала съм най-различни истории с последици от кола маската в домашни условия. Знаех, че съм смела, но колко? Реших, че някой друг трябва да го направи. Обмислих възможностите. Можех да звънна на мама? На моя братовчед?
Отговорът стоеше на дивана до мен – моят приятел. Да, щеше да ми помогне. Щяхме да се справим заедно. Попитах го и той нямаше нищо против. Няколко дни по-късно си бях закупила необходимите неща и бяхме готови да започваме.
Две неща не му казах. Първото е, че при всяко дръпване потръпвам, какво да правя – имам нисък праг на болка. Реших, че той сам ще разбере факта. Второто е, че бях в цикъл. И друг път съм ходила на кола маска, когато съм в цикъл – просто се изкъпвах и се уверявах, че имам нов тампон.
Преди началото прочетох инструкциите на комплекта с кола маска и реших, че гаджето ми трябва да ги чуе. Докато четях, виждах как информацията му влиза от едното ухо и излиза през другото. Спрях и реших, че ще се учим в движение.
Огледах се за място. Решихме, че всичко ще се случва на кухненския плот. Отчайващите времена изискват отчайващи мерки. Подготвихме восъка, затопляйки го в микровълновата. Поех дълбоко въздух и се опитах да се успокоя. Приятелят ми ме успокои. Както можете да си представите, първите няколко ленти бяха ужасяващи, но в крайна сметка влязохме в ритъм.
Към края всъщност започнах да се чувствам така, сякаш съм в салон.
Като цяло, въпреки че бях стресирана през голяма част от преживяването, се смях през 99 процента от времето. Искрено се гордея с факта, че моето момче успя да се справи с тази задача с помощта на моето минимално оплакване.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
Последвайте Jenite.bg в Instagram!
| 0 | 0 |
