"Балканът пази своите тайни", както се казва в рекламата. А за мен наистина остава загадка колко красота и чистота са събрани на това райско място. Говоря за най-високия водопад на Балканите - "Райското пръскало".
Ще ви разкажа за моята разходка в Стара планина, която беше с отправна точка гр. Калофер и крайна - хижа "Рай". Датата беше 22 септември - доста подходяща за преход в планината. А времето беше един от последните подаръци на лятото.
Разбира се, попаднахме на събор по случай националния празник, но вместо да се отдадем на веселби и кебапчета, "хванахме гората".
Маршрутът до хижата се взима средно за 5 часа. В началото пътеката ни посрещна стръмна и негостоприемна. Но тъй като бяхме още свежи, бързо се изкачихме и се спасихме от топлите слънчеви лъчи в сенчестата гора. Като цяло трасето е равно, без големи изкачвания и слизания. За разлика от Рила, пътеките в Стара планина са доста "по-меки" и благоприятни за туристите. На места виждахме спокойно пасящи крави и коне, а липсата на обхват ни откъсваше все повече от градската обстановка.
Интересното е, че тези места се намират в резерват "Джендема", което на остарял език означава "пъкъл", "ад". Но както и да е. Не бяхме на изток от Рая, но все пак бяхме тръгнали към него. 
По пътеката са обособени доста места за отдих. Има три работещи чешми, дори на едно място аптечка, прикрепена към дърво. С радост установихме, че е доста добре заредена.
След 4 часа ходене, предстоеше най-трудното. Самата хижа се намира зад един хълм, който не e много висок, но за сметка на това е доста стръмен. А за да започнем да го изкачваме, трябваше да слезем до самото му подножие. Бавно, но славно започнахме да се катерим по виещите се серпентини. А погледнехме ли нагоре с надежда да видим хижата, виждахме само дървета. Някъде по средата на пътя започнаха да се процеждат слънчевите лъчи покрай дърветата, все едно наистина приближавахме Рая. Е, слава богу, на върха не видяхме Св. Петър, а табелка за хижата. С уморени, но бързи крачки, се отправихме към райското място, за да починем и хапнем.
Събирането вечерта около маса беше необикновено социално преживяване. Въобще, в хижите винаги се случват интересни неща. В планината важат съвсем други закони, а градските превземки остават на заден план. А и само в хижа можеш да чуеш в изпълнение на живо от хайдушки песни до ’O sole mio. А когато всичко е придружено със салата, ракия и кебапчета, е доста весело.
Сутринта се събудихме от обичайния хижарски аромат на пържени филийки. За съжаление разбрахме, че "Райското пръскало" е пресъхнало, заради горещото лято и нямаше смисъл да се качваме. След малко излежаване на полянката и "щракане" на снимки, тръгнахме по пътя обратно.
От хижата има маршрут и за връх Ботев, който е най-високият връх в Стара планина. За него обаче един уикенд не стига. Но все пак, ако искате да посетите и райското място, и да покорите върха, е добре да си отделите два дни, за да имате приятен спомен от прехода.
| 8 | 1 |
